Ако Гена беше град, щеше да има карта за всичко.
Ако беше пътуване — щеше да има маршрут.
Ако беше книга — щеше да има план за следващите три глави.
Ако беше мечта — нямаше да чака да се сбъдне; щеше да си запише датата, на която ще се случи.
Ако беше вятър — щеше да знае накъде духа.
Но нещо истински важно — отново щеше да бъде жена.
Защото всичко, което прави, в крайна сметка води до едно и също място: към това да помага на други жени да повярват, че могат да създадат живота, който си представят.
…
Думите са на Даниела Петрова – една жена, която открива себе си и своето истинско призвание след дълго криволичене по пътя на живота и днес, в навечерието на своите 56 може с лекота да каже: „Аз съм човек, който търси истината вътре в себе си и извън себе си, в заобикалящия свят. Аз съм писател.“
Даниела винаги е била човек на словото, но дълго го е пренебрегвала и приемала като хоби, за което често няма време, няма муза, няма сили. Първо с избора си на висше образование – „Технология на металите и металообработващата промишленост“ във ВМЕИ – Габрово, после с поредица от професионални занимания в различни сфери.
По-голяма част от професионалния й път минава като мениджър в различни области. Започва от синдикатите като експерт по трудово право, след това влиза в политиката и е общински съветник, заместник-областен управител и областен управител на област Кюстендил. След това започва да се занимава със собствен бизнес. Работи като мениджър на различни ресторанти, има собствен ресторант в Бургас. Завръща се в Дупница и става изпълнителен директор на регионална медия. А в момента е спа мениджър на 4-звезден хотел в Сапарева баня и управител на аква клуб към него.
И някъде из този забързан живот, ежедневни грижи и професионални постижения издава книга и създава сайта „Вдъхновена“ като пространство, в което тя и други хора да изразяват себе си и да вдъхновяват.
С Гена Събева се срещат за първи път като студентки в Техническия университет в Габрово, тогава Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ). „Харесахме се още в самото начало и се сближихме.“, казва Даниела. По-късно животът ги завърта в своята магия на срещи и раздели, за да им покаже, че въпреки променливите по пътищата им, приятелството може да бъде константа.
Непроменливи във времето са и качествата на Гена, които Даниела вижда и оценява в нея още в младежките й години и които всеки ще види и днес: организираност, целеустременост, силна воля, точност.
Дори забавните случки говорят за твърдия характер на Гена.
„Бяхме на бригада и аз и тя бяхме в една стая. Събрахме се компания с други колеги студенти, включително и този, който ни беше ръководител и започнахме да играем карти в нашата стая. В 22 часа Гена каза: Хайде сега отивайте си, защото аз трябва да легна и да се наспя. И всички я гледаха странно. 19-годишни хора, които са отишли на бригада и искат да се забавляват. Но тя беше сериозна: Не, не, сериозно говоря, ставайте и излизайте; ако искате да играете карти, отивайте другаде, аз трябва да си лягам.
Гена имаше нейни правила, които спазваше и нищо и никой не можеше да я накара да ги наруши. Което в онези години ми е било странно, тя беше първият такъв човек, когото срещах. Сега, 36 – 37 години по-късно, тя все още е такава и аз продължавам да й се възхищавам за тези качества.“, разказва Даниела.
От сегашния момент си дава сметка: „Бяхме на една възраст, но тя беше възрастният човек, а аз бях детето. Беше сериозна, беше като голям човек с по-голям житейски опит, аз – младеж.“
Даниела определя Гена като по-различна, но именно заради това винаги й е била интересна. И все пак, оказва се, не чак толкова различни са.
„Даваше ми добър пример и винаги ми е било интересно да коментирам всякакви теми. Разговаряхме с часове.
Аз също съм човек, който обича да планира, да организира времето си, да търси начин как да оптимизира, така че да разполага с повече време за повече неща. Но различното при нас е, че тогава, а и сега продължавам да се уча да бъда постоянна (това е едно предизвикателство – аз започвам, правя нещата, но ми е трудно да продължа да ги правя във времето по същия начин, докато при нея няма извинения, няма оправдания). И силната воля – каквото и да се случва, когато има цел, да вървя право към нея. При нея това е нещо като закон, то не може да бъде различно – когато има цел и е казала, че ще я постигне, няма как да се откаже от нея. Докато аз изоставям понякога целите и мечтите си заради някакви външни причини.“
Скоро след първата им среща в университета в Габрово Гена и Даниела поемат по различни пътища. Даниела се отказва, защото е „човек на думите, не на цифрите“ и започва да учи мениджмънт, а Гена се мести в Техническия университет в София. В този период всяка от тях поема по своя път, създават семейства.
В някакъв момент Гена й предлага да стане регионален мениджър на ВИТ за Югозападна България. След около седмица престой в София, за да се запознае с работата, обаче Даниела се прибира с мисълта за детето си, което е оставила на баба му.
„Тогава се почувствах много различна от нея. Сега си давам сметка, че в онзи момент успехът не ми е бил приоритет, приоритет ми е било семейството, синът ми, общуването с него, защото той беше малък. Винаги съм искала да работя с нея и това беше възможност, но не е бил моментът. Просто приоритетите ни бяха различни. Разминахме се в това кой какво смята, че редно да се направи.“, споделя Даниела.
Настъпва отново дълга пауза в отношенията им, изгубват връзка, остават неизказани думи. Но когато след около 20 години Даниела я намира във Фейсбук и отново се виждат, разбира, че годините мълчание не са се отразили по никакъв начин на комуникацията им, на начина, по който се чувстват когато са заедно. Така възстановяват отношенията си, срещат се, разговарят отново с часове за бизнес, за успех, за човешко развитие:
„Изключително ми е интересно да разговарям с Гена. Мога да разговарям с нея цял ден и да не ми омръзне. В разговорите ни се раждат разни идеи, виждам различни гледни точки. За мен тя е изключителен събеседник.“
И след 20 години, Даниела разбира, че Гена пази основните си качества, които тя е видяла в нея още в студентските им години. Но от друга страна забелязва нейното израстване, разбиране за процесите, които стават в човек, мотивацията, която го движи; как надгражда професионално. И че е станала невероятен мотиватор.
„След един разговор с нея човек е мотивиран да действа. Тя излъчва една силна енергия, решимост, която човек попива и когато спре да говори с нея, си казва: Искам да го направя! Мога да го направя! Умее по някакъв начин да изкара на повърхността силите, които човек има, за да може да се справи, да го нахъса за успех. И може би това, което й дава тази сила и енергия е нейната автентичност. Защото тя е това, което е, тя живее своята истина. Тя не просто я е прочела в книгите, въпреки че зная, че много чете, но тя го живее. Когато Гена каже, че човек трябва да направи нещо, обикновено тя вече го е направила. Тя умее, разговаряйки с човек, да извади най-силните му страни и да го насочи в правилната посока.“ – споделя Даниела. По думите й, разговорите с Гена я зареждат изключително много и примера, който дава с това, какво прави, й действа мотивиращо да стане и да направи една крачка по пътя към нейната цел.
„Защото виждам, как постига нещата, за които сме говорили преди години, че иска да постигне. И това е най-добрата мотивация. И виждам как прави нещата стъпка по стъпка, леко, постепенно върви към целта и я постига, това ми действа много вдъхновяващо.“, допълва тя.
Успехът има много измерения. – казва Даниела.
За нея успех е, на първо място, да не губиш себе си; на второ място – да не изоставяш мечтите си, да останеш верен на идеалите си, на ценностите си, на това, което обичаш; да можеш да си с любимите си хора и да правиш нещата, които те правят щастлив; да бъдеш здрав и да имаш енергията да ги правиш.
„За мен това е успехът – да съумееш винаги да се върнеш обратно на пътя към себе си. Защото лесно е човек да спази нещо седмица, месец. В един момент неименуемо излиза от пътя, защото сме хора – бъркаме, проявяваме слабост. И за мен истинският успех не е толкова да вървиш по този път, колкото да можеш да се върнеш на него, когато си се отклонил.“, казва тя.
В очите на Даниела Гена е човек, който живее успеха всеки ден и затова вдъхновява другите хора, защото те виждат как тя върви по този път.
„Ако трябва да кажа един успял човек от моето обкръжение, първият човек, който ми идва на ум, е тя. Гена е човек, постигнал много голям успех. Ние тръгнахме по различни пътища – аз търся успеха по линия на литературата, писането, работата с хора, търсенето на смисъл, а тя е по-различна. И може би затова ми е толкова интересно нашето приятелство, защото това показва, че няма един единствен начин, по който една жена да бъде успешна.“
Животът показва на Даниела, че можем да постигнем големи успехи и в целия този път да изгубим себе си. И това е темата, върху която работи през последните години. Интересуват я въпросите доколко можем да успеем да запазим връзката със себе си и когато се завърнем към себе си, какво откриваме. Работата й върху себе си и изследването на измеренията на успеха Даниела превръща в своеобразен експеримент, който в бъдеще да мултиплицира в програма, насочена към жени:
„Работя и по програма, която съм нарекла „Завръщането“. Това е пътуването на една жена към себе си след всички роли, след всички очаквания и всички „трябва“, които е носила през годините. Тази програма е нещо, което в момента тествам върху самата себе си, като идеята ми е, ако видя, че тя може да даде много, да помогне много, да я предложа и на други хора.“
В годините на уж успешна професионална кариера, Даниела осъзнава, че сякаш през цялото време е била далеч от себе си.
„И го разбирам едва сега. Обемът на работата ми е много голям и доведе до прегаряне. Справях се добре, но за първи път усетих, че съм изгубила себе си в цялото това нещо. Започнах да си задавам въпроси и да разбирам какво наистина искам да правя в живота, че това, което през целия ми живот върви като съпътстваща мечта или хоби,– моето писане – книгата, сайта „Вдъхновена“ – бях ги изоставила, а това е нещото, за което мечтая и което искам да правя. И сега търся баланса между работата си и нещата, които са особено ценни за мен.
Бях изпуснала баланса. До тази пролет, когато се случи това прегаряне. Очевидно бях го нарушила много сериозно и усилията ми бяха отишли само в работата. Беше продиктувано от това, че е съвършено нова сфера и от моя стремеж към перфекционизъм. Изгубих връзка с приятели, със съседи, общувах само с най-близките си по телефона. Тогава започнах целенасочено да се старая да постигна баланс. Трудно е. Става с малки стъпки. Но смея да кажа, че в момента вече съм го постигнала. Когато съм уморена – спя, когато не искам да отида някъде, защото през това време искам да правя нещо друго – казвам не и не отивам (това е също нещо, което съм видяла от Гена още преди 36 години). Намирам начин така да си планирам времето, че в деня ми да влезе време за важните за мен неща и за важните за мен хора. Това е още нещо, което съм научила от Гена през годините, но не съм го прилагала; сега стигнах сама до тази мъдрост, че е нужно, желанието да го направя. Започнах да чувам тялото си, да правя нещата, от които имам нужда.“, разказва Даниела Петрова.
В тези си търсения на обратния път към себе си и прозренията за каква е и какво иска да бъде, Даниела често се сеща за Гена, разговорите с нея и нейните „уроци“:
„Сега повече от всякога осъзнавам колко е важно човек да има собствен бизнес, който да отговаря на нещата, които него го вдъхновяват, давам му енергия и желание да прави още и още. Това, което Гена казва е много важно, но сега го осъзнавам за първи път така ясно. Когато е млад, човек не се замисля за тези неща. Звучало ми е като клише, но е истина.“
Сега Даниела е категорична, че да бъдеш себе си е по-важно от всяка външна форма на успех. Защото именно
да запазиш връзката със себе си е истинският успех.
Закъсняла ли е тази истина?
„От гледна точка на годините, на възможностите – да, в известна степен е закъсняла, човек има по-малко време напред да се реализира в тази връзка. От друга страна обаче, мисля, че всяко нещо идва в точния момент и за да дойде сега, то е трябвало човек да мине през определени изпитания, за да узрее психически, духовно. То не е нещо, което можеш да вземеш отвън, то трябва да дойде отвътре. А отвътре идва благодарение на всичко, през което си минал в житейския си път. Така че най-вероятно е навреме.“, казва Даниела. Тя признава, че това е в резултат на много години работа със себе си, стремеж да живее осъзнато, да забелязва постъпките си, да си задава въпроси и търси отговори, да наблюдава и анализира емоциите си. На пръв поглед труден начин на живот, но всъщност превърнало се във втора природа, която не й позволява да живее по инерция.
Проектът “Завръщането“ е многоаспектен. Включва както внимание към тялото, така и към душата и ума: устойчиво във времето сваляне на килограми, което е много силно свързано с психологическото състояние на човек, със стари травми и вярвания; създаване на здравословни навици за правилно хранене, за спорт, навици, които човек да може да поддържа през целия си живот, а не да е някаква диета, която да те изтощи за три месеца, след които да се откажеш или да се разболееш. Това, според Даниела, е завръщане към себе си, към това какви сме били преди светът да ни каже какви трябва да бъдем. За нея едно от най-ценните неща, които човек може да направи за себе си е да се замисли кой е той, каква е неговата същност извън всички насадени убеждения, мнения, какво трябва и какво не трябва.
„Толкова години живеем все едно сме облекли не знам колко чифта дрехи: трябва да си търпелив, трябва да си мълчалив, трябва да правиш така, трябва да правиш иначе, ако изразиш чувства – ставаш прекалено емоционален и т.н. Все вярвания, които светът и хората около нас ни натрапват в годините и в един момент, когато ги свалиш, виждай кой си ти.“, казва Даниела и допълва, че процесът е много дълбок, много интересен и иска да го извърви докрай този път, за да види какво ще открие, а след това да приложи модела в цялостна програма „Завръщането“, с която да помага на други жени да преминат през подобни процеси. Проектът ще е насочен към жени, които искат да развиват живота си, независимо на каква възраст са и през какво са преминали, да развиват себе си, без да се губят в това, което правят.
Една голяма част от началото на истинската си трансформация Даниела Петрова отразява в първата си книга – „Пътят“, която излиза през 2019 година.
В момента работи върху втората книга, насочена към това каква е успешната жена, как може да постигне успех. Надява се догодина „Ключът. Тайната на успешната жена“ да е факт.
„Но първо трябваше да променя себе си, да разбере кои са онези схващания, които ми вредят, какво ме кара да губя енергия, какво пречи на взаимоотношенията ми с хората… Всички тези аспекти съм разгледала в първата ми книга. И то преживени, осъзнати и вплетени в история.“
„Ключът. Тайната на успешната жена“ е в голяма степен вдъхновена от Гена. А идеята на Даниела за книга, в която Гена да е главния герой, вдъхновява самата Гена за друга книга, върху която вече работи – „Зарежи училище, започни бизнес“.
Историята на тази взаимна провокация една към друга започва с неочакваното предложение от страна на Даниела към Гена през 2019 година да вплете тяхната обща история в сюжета на втората си книга и Гена да бъде прототип на главната героиня.
„Потърси я и й казах, че имам идея. Тя дойде в Бургас, разговаряхме, представих й сюжета така, както аз го виждам: една жена, която е постигнала голям успех и помага на друга, която върви по този път и т.н., като исках да сме аз и тя в двете роли. Исках да го направим реално в живота и да го опиша в книгата.
Идеята й дойде неочаквано и странна. После сюжетът сякаш не беше нейния. Но това я накара да се замисли за книга. И така се роди идеята за нейната книга. Тя има много какво да даде на аудиторията.“
Макар и да не се реализира идеята в първоначалния й замисъл, в крайна сметка на книжния пазар ще излязат две нови книги – „Ключът. Тайната на успешната жена“ на Даниела Петрова и „Зарежи училище, започни бизнес“ на Гена Събева. Какво ще прочетем в тях, тепърва ще разберем. Но ето какво щяхме да прочетем, ако Гена беше приела онова предложение на Даниела:
„Стоях в парка в трепетно очакване и се вглеждах в хората, които минаваха покрай мен. Дали се бе променила? Щях ли да я позная?
Минаха 15 години от последната ни среща и тридесет от първата. Още в първия ден от университетския живот сърцето ми я избра за приятел. Очите й приличаха на кристално чисто езеро и пленяваха с наситеността на лазурното си синьо. Понякога слънчеви зайчета надничаха от синевата. Тогава очите й стопляха, усмихваха, приютяваха. Друг път ги насищаха малки снежинки и докато разговаряше, тя леко ги присвиваше, като вълчица, която брани територията си. Сякаш винаги бе нащрек, сякаш преценяваше думите и жестовете на човека срещу себе си. Излъчваше сила, а беше просто една осемнайсет годишна студентка – като мен и всички останали. Беше мила и отзивчива, и същевременно покоряваше с усещането за осъзнато собствено достойнство. Не се страхуваше да отправи критика, когато е необходимо. Не се стараеше да се хареса. Не се опитваше да бъде никой друг, освен себе си.
По онова време аз бях пълната й противоположност. Доверявах се безрезервно на всички и понякога плащах цената за това. Толкова много исках да бъда обичана и харесвана, че с готовност пренебрегвах убеждения и принципи, които бяха част от същността ми, за да получа обич, приятелство, симпатии… да се „впиша” в средата.
Тя беше човек на действието, аз бях мечтател. Тя имаше желязна дисциплина, а мен ме плашеше дори самото изговаряне на тази дума. Бяхме различни като деня и нощта, като слънцето и луната. Но може би точно от различността се роди едно истинско приятелство.“
Разпознахте ли Гена? Даниела и днес застава зад всяка своя дума, казана за нея в този ръкопис. Нещо повече – смята, че тук се се изразила по-добре и повече като себе си. Може би един ден тези фрагменти от ръкописа ще видят бял свят под някаква друга форма.
На финала на разговора Даниела отправя предизвикателство към Гена – да й отговори на два въпроса:
- Какво вижда тя в мен, каквото аз не виждам?
- Дали би могла да издържи един ден без график, да прави любими за нея неща и какви са те, извън бизнеса? Аз рисувам, пея в църквата, пиша, обаче никога през тези години не съм разбрала какво е нейното нещо извън това да планира и мисли.
Отговорите Гена може би ще даде лично или пък в интервю за сайта „Вдъхновени“.
Започнахме и завършваме с присъщия на Даниела литературен начин на изразяване и с вдъхновение:
„Попадането в близост до Гена може да предизвика внезапно желание да подредиш живота си, да започнеш онзи проект, който отлагаш от три години, и да повярваш, че всъщност можеш.
Работи с висока скорост, но не губи човечността си. Планира почти всичко — понякога подозирам, че ако можеше, щеше да планира и спонтанността си.
Има една особена способност: да превръща „някой ден“ в дата, идеята в план, а плана — в действие.
Страничен ефект: думите ѝ остават дълго след като разговорът е приключил.
Причина за това? Вероятно защото не говори за живот, който иска да живее. Говори за живот, който вече живее.“
