Понякога, да избягаш от училище може да ти преобърне живота и пътят ти да те отведе там, откъдето ще започнеш да разгръщаш своите таланти, да експериментираш и търсиш себе си.
Така се случва със Сълзица Борисова, когато в един далечен ден решава да избяга от часовете, защото не харесва училището си и не се вписва сред съучениците си. Оказва се, постъпката й не е просто детско своеволие и израз на бунт срещу това, което не харесва, а стъпка във вярната посока на развитието й.
Докато чака да мине времето, при нея се появява едно момче и от приказка на приказка, двамата отиват да й вземат скиците, които е рисувала, носят ги в училището по приложни изкуства, където той учи и от другия ден тя вече е ученичка там и открива своята среда.
Подобна е случката от преди няколко години, когато в ателието на Сълзица Борисова, която вече е създала своя бранд „СъБор“, но все още е в началото на този бизнес и освен нея и шивачките й никой друг не е виждал дрехите, които тя твори, влиза нейната стара приятелка и съученичка от гимназията Мартина Биковска. Марти, както я нарича тя, вижда работата й и веднага й казва, че всичко това непременно трябва да се покаже и й предлага това да е на предстоящата само след две седмици „Арена на дамския бизнес“. В кратките срокове Сълзица подготвя колекция и я представя на сцената пред стотици дами. И Арената й отваря нови врати.
Сълзица Борисова е творец и предприемач. Открива своите таланти и умения още в детските си години и съумява като на игра да ги съчетае. Така един ден излиза на площад „Славейков“ да продава пощенски картички, нарисувани от самата нея. Днес е собственик на „СъБор“ – бранд за бутикови облекла, който съхранява традиционни български занаяти и възражда красотата и силата на българската шевица и бродерия. А първият й продукт, създаден преди 30 години, е все още на пазара и това е детската книжка „Приказки за добротата“, родена от таланта и чувствителността й.
„„Приказки за добротата“ беше създадена с чистата идея и цел да помагам на децата, пострадали във войната в Босна и Херцеговина. След това, през годините чрез продажбите й помагахме на деца в неравностойно положение и надарени деца, които искат да развиват своите таланти – артисти, спортисти.“, разказва Сълцзица. Книжката е одобрена от Министерството на образованието като помагало по Родна реч и Изобразително изкуство и от всеки тираж Сълзица отделя за благотворителност.
От малка Сълзцица е научила един от най-ценните уроци – че с изкуството може да прави бизнес. Доказва го на „Арена на дамския бизнес“ 2021 година, когато показва за първи път на сцена своя вече готов бранд, чието име идва от нейните имета Съ(лзица) Бор(исова). След форума, вдъхновена от вниманието към своята работа и високата оценка за „СъБор“, но и разбирайки колко много още има да учи, тя се записва в Менторската програма за жени предприемачи 2022 – едно ново вдъхновение за нея и реална възможност да намери клиенти и мотивираща среда. След последния модул на програмата Сълзица не напуска общността и си обещава винаги, когато може, да се връща в залата на Българската търговско-промишлена палата, където се провежда Националната менторска програма за жени предприемачи вече четвърта година, за да се зарежда с предприемчивия дух, който витае там и да продължи да попива опит от утвърдени и доказали се във времето жени предприемачи и да общува със себеподобни, което й носи наслада, кураж и мотивация. Вярва, че добрият пример е онова, което можем да дадем в подкрепа на всяка дама, решена да създаде и развие собствен бизнес, затова и поема отговорно и с чест да бъде посланик на Дамска бизнес общност в Бургас.
Много важна за Сълзица е подкрепата на родителите й.
„Те не ми обясняваха, че музикант къща не храни и никога не са ме спирали, напротив, мотивирали са ме да продължавам. Аз израснах с чувството и с вярата, че собствените ми таланти, собствените ми идеи могат да бъдат реализирани и да печеля от тях. И цял живот това следвам.“, разказва Сълзица.
„Рисувам от много, много малка. Родена съм с талант, себеизразявам се с рисуване, с много чиста линия. Израснах в артистично семейство – баща ми беше фотограф, той почина преди 14 години, майка ми е писател. Заедно с тях, най-вече с мама, сме творчески тандем от вече 30 години. Освен писател, тя е и актриса, наричат я Поетесата на живите книги, има вече почти 800 спектакъла на сцена, в които рецитира своите стихове, голяма част от тях посветени на България.
Израснах с ансамблите, с народните артисти, с Мистерия на българските гласове, Теодосий Спасов, с всички тези имена, които познаваме и там се зароди тази ми любов към родината, към народното творчество, към песните и танците, към носиите.“, споделя Сълзица Борисова. И тази любов днес е вплетена в продуктите на „СъБор“.
От 5-годишна е на първите редове в залите, влиза зад сцената, в съблекалните на артистите и така постепенно в нея се заражда идеята за продукт, основан на всичко, което вижда и я вдъхновява в българските носии. Без да има предистория в модния бранш, Сълзица се впуска с цялата си любов към народните носии, шевиците, дантелите и накитите, с вълнение и ентусиазъм да създаде дрехи, пресъздаващи по модерен начин традиционните български носии, които да може една жена да облече в ежедневието си, да са удобни, функционални и красиви. Работи без да пришпорва времето, бърза бавно към целта.
„Още в началото моята концепция беше да пресъздам народната носия в съвременно облекло. Исках да направя бранд, с който да се погрижа за това да запазя занаятите във вида, в който те са практикувани хиляди години и са се предавали.“, казва Сълзица. Тя залага изключително на ръчно везаните шевици, ръчно плетените дантели, което изисква търпение от страна на клиентите и е доказателство за тяхното разбиране за добавената стойност, която дава „СъБор“.
Започва да изучава материите, да търси подходящите хора за своя екип. Като художник тя скицира моделите, подбира цветовете, експериментира с тях, понякога дори рискува и като предприемач има дългосрочната визия за това докъде иска да стигне брандът, обединява и дирижира всички хора, които работят за „СъБор“, общува с клиентите – настоящи и бъдещи и се грижи брандът да става все по-разпознаваем.
Ако за много хора между изкуството и бизнеса няма никаква връзка, то за Сълзица тя е естествена, поради това че носи и изкуството, и предприемачеството в себе си. Разбира се, за да превърне изкуството в бизнес, е необходимо много труд, казва тя и допълва:
„Брандът, който създадох – „СъБор“ – е олицетворение на това да превърнеш изкуството в бизнес.“
„Изкуството винаги е било с мен, то е моята същност, то е това, което съм аз. Да, трудно е да го превърнеш в бизнес и да го мащабираш, но има начини и това е да създадеш креативен продукт, който може да бъде мултиплициран. Като книжката „Приказки за добротата“. С моята майка направихме още доста книги, които тя пише, а в последствие създадох и издателство „Книгите на мама“, което е с цел да обединя всички книги в бранд. Планирам да издавам и други автори.“, казва Сълзица.
Като предприемчив човек, през годините тя се занимава с различни дейности и умело ги комбинира. „Хората казват – не можеш да носиш две дини под една мишница, аз затова жонглирам с няколко.“, казва Сълзица.
Започва да работи на 16-годишна възраст като сервитьорка с идеята един ден да има собствен ресторант. Постига тази своя мечта като никога не оставя настрана изкуството и прави изложби, бижута, керамика. По-късно работи като учителка, но предприемаческия й дух не я оставя за дълго в училище и след три месеца тя напуска работа. Занимава се с недвижими имоти и използва всяка възможност да намери място и за изкуството в интериора на апартаментите, които продава.
„На мен търговията винаги ми е била тръпка и страст, понеже за мен това е един мой личен психологически експеримент и обследване на човешката природа.“, казва Сълзица.
Когато се качва на „Арена на дамския бизнес“, тя вече има логото, идеята, бранда и е патентовала марката. Участва с щанд с пет тоалета, ушите специално за събитието.
„Извиках мои приятелки, които ги облякоха и се качиха с мен на сцената. Реакцията на жените беше чудесна. Това беше и моята цел – исках да видя как гледат тоалетите, как ги пипат и искат да ги пробват. Дамите бяха истински впечатлени от високото ниво на шевиците, изработени от майсторки везбарки, които са отдали живота си на тази мисия. И аз много се мотивирах.“, разказва Сълзица Борисова.
Обратно на останалите жени, които първо минават през Менторската програма и след това се представят на „Арена на дамския бизнес“, за Сълзица участието й в програмата идва вследствие на Арената.
„Понеже знам, че аз съм основно артист и искам да създам бизнес, основан на продукта ми, аз се включих в програмата. Менторската програма изигра ключова роля в процеса, защото да, брандът беше стартирал, идеята беше налице, но на мен ми трябваше реалната среда – освен да науча супер много неща, които знам, че не зная, на мен ми трябваше да валидирам, както се казва, продукта, идеята, да видя дали наистина аз ще мога сред едни 50 – 60 жени да направя продажба, да видя дали някой ще иска такава дреха. И точно така се случи.“, споделя Сълцзица.
Част от менторите вече са й клиенти. А Гена Събева, за която Сълзица създава няколко тоалета, повечето от които с ръчно плетени дантели, е и първата жена, която носи пафти към един от тоалетите, направени по образец на старите автентични пафти, от съвременни бижутери, с които „СъБор“ партнира.
„Много съм горда, че допринесох за това след 150 – 200-годишна пауза да има бижутерска къща, която да произведе в днешно време пафти. Пафти имаше само в антикварните магазини, допреди аз да вляза в колаборация с едно пловдивско ателие. Харесах работата им в интернет и отидох на среща с тях. Поисках да ми донесат от техните накити, за да ги видя на живо. Те вече правеха трепки, брошки, пръстени, колиета, обици, а пък аз отидох с пафти, с рогатки, с едно 400-годишно орле, което майка ми носи и в нашето семейство се предава от баба на внучка от много, много години. Аз им казах, че искам пафти и рогатки и те казаха – това е и наша мечта, само че ние от 20 години работим и не ни се струва оправдан рискът да вложим такъв ресурс, защото това ще стане скъп продукт и може би ще е непродаваем. А аз им отвърнах – нека вложим ресурси, да пробваме и вярвам, че ще се намери човек, който да иска да ги купи. И така се случи. Аз вече съм дистрибутор на техните продукти и допълвам моите тоалети с тях.“
За всяка дама Сълзица създава различна дреха. Стилът не е екстравагантен, а приложим в ежедневието. Дамите не знаят каква шевица ще избере за тях, имат й пълно доверие, че тя ще усети и ще избера правилната. Което е невероятно щастие за нея, защото да има творческа свобода за един творец е сбъдната мечта.
„Първата шевица, която избрах за Гена, беше софийска шевица – флорален мотив за един шал в традиционни цветове, защото знам, че тази шевица на нея ще й дава увереност и сила. А когато носиш такава дреха, това се усеща. Аз имам едни двестагодишни пафти, които обожавам да слагам от време на време и гривни рогатки, които също са антични и когато ги сложа, аз се чувствам като войн, непобедима в този момент.“, разказва Сълзица.
Със „СъБор“ тя успява да върне както българските традиции и да възроди красотата на шевиците, дантелите и накитите, така и да даде сила на женската красота и енергия в жените в бизнеса, които се реализират често в преобладаващо мъжка среда. Това я прави изключително щастлива.
„Менторската програма – това е бизнесът на практика. – казва Сълзица. – И много ми харесва, че се провежда именно в Българската търговско-промишлена палата, защото това място носи духа на историята на българското предприемачество и ти дава мотивация ти да продължиш този път и да искаш да се развиваш.
Какво й дадоха тези 6 месеца?
„Опознах себе си. Аз, малко преди да започне Менторската програма, се преместих от София в Бургас. И за мен това беше предизвикателство, поех ангажимент към себе си и не само. Бях стипендиант и за мен това беше изключително голяма отговорност. Това, че трябваше да пътувам всеки месец ми показа сама на себе си, че мога да бъда изключително отговорен човек. Не, че не го знаех, но това беше едно валидиране на моя характер. Срещата с менторите, жени, успели в различни сфери по различно време, общуването с тях за мен беше изключително полезно. Това е нещото, което мога да кажа, че ми е дала най-много тази програма – общуването с тях. Лекциите са изключително интересни и полезни, но реалното общуване, това да можеш в една зала да прекараш три плътни дни с тези жени, това е безценно за мене.
Ето, по естествен път ние създадохме една общност. Приех да съм посланик на Дамска бизнес общност в Бургас. Това е възможност да предам нататък една добра идея, да съм проводник на една добра идея, за да може тя да достигне до повече хора. Това, което правим е да дадем пример и ако аз мога да помогна на някой да повярва в себе си, ще го направя.“, казва Сълзица.
От Менторската програма Сълзица Борисова реално излиза с три бизнеса: „СъБор“, който вече е стартирал като идея и концепция, но развива като бизнес, издателството „Книгите на мама“ и организирането на събития в Бургас към бранда „Бизнес Лейди“, което също й дава голям опит. Планира да създаде бутикова колекция и да стигне със „СъБор“ до външни пазари.
Но всъщност първото, което прави Сълзица Борисова след „Арена на дамския бизнес“, е не да се запише в Менторската програма, а да се включи само след няколко дни в „Бизнес пътеки“.
„Когато чух за това, което Гена прави, си казах: Уау, тази жена е толкова успял предприемач и аз мога да се разхождам с нея в планината?! Отивам!
Да, „Бизнес пътеки“ е изключително интересно преживяване. Аз обожавам природата и планината, супер приятно ми е. Докато се разхождам, най-леко мисля и ми се раждат идеи. Но „Бизнес пътеки“ беше повод и много близко да усетя Гена“, казва Сълзица.
Ако Мартина Биковска буквално я „изритва“ от ателието и я качва на сцената на „Арена на дамския бизнес“, то Гена Събева се оказва човека, който я вдъхновява от сцената на форума за нови предизвикателства.
„Тогава се скъси много дистанцията. В залата с много хора, Гена ти се вижда някак далечна, но в същото време ти казва, че всеки четвъртък можеш да отидеш по анцунг при нея. И, естествено, аз отидох. И когато се разходихме в планината и след това обядвахме заедно, аз я почувствах много близка. И си казах: Ето, имаш възможност да общуваш в тесен кръг с човек, който е стигнал мащаби в бизнеса, към които всеки от нас се стреми като стартиращ предприемач. Това ти дава една интимност, една възможност да общуваш пълноценно. Така че „Бизнес пътеките“ ми е любимо.“, разказва Сълзица, която, винаги когато има възможност, отива в планината с Гена и групата.
