Елина и Гена се познават близо 30 години. От времето, когато Гена Събева разработва своя магазин за копчета. Онзи, който й остава един единствен след раздялата й с тогавашния й партньор, с когото са имали 12.
„Към онзи момент с тогавашния ми мъж имахме магазин, Гена идваше да купува хастари от мен. Беше бременна с Михаил. Имаше едно куче – Мима. Ходеше навсякъде с Мима и с един бял Форд. След това станахме близки и приятели.“, разказва Елина Христова.
Елина, както и Гена, се занимава с бизнес откакто се помни, никога не е била на трудов договор и заплата. В момента управлява собствен бизнес с три физически обекта и кетъринг – The French Box. Френските пекарни ще откриете на столичните улици „Екзарх Йосиф“ 44 и „Солун“ 47Б и на бул. „История славянобългарска“ 21.
Бизнесът винаги е бил важна тема и за двете. Обсъждат различни идеи, споделят казуси и предизвикателства, коректив са си една на друга, помагат си с каквото могат. Но това, което ги свързва изключително много са и пътуванията. Двете пътешестват много по света, изкачват родни и чужди планини и върхове.
Началото на пътуванията им е след една среща в края на 90-те, за която Елина си спомня и днес:
„Гена беше дошла при нас, в „Света Троица“, да купува копчета. Беше с Илия, бременна с Мики. Аз й казах, че за Нова година ще ходим в Тайланд. Бях много въодушевена, това ми беше първото излизане от България. Казах й: Хайде, няма ли да дойдете с нас?! А тя каза: А, не, аз ще пътувам, когато стана на 50 години, като се пенсионирам. Аз възкликнах: „Аааа, ти луда ли си, как ще чакаш до 50 години?! Аз смятам сега да го правя това, не като стана на 50.
Явно това го е запомнила и й е повлияло, защото много пъти през годините я припомняше тази случка.“
Първото им пътуване заедно идва година по-късно.
„Беше в Египет. Мики беше на 1 година и Гена през цялото време говореше с на Илия майка му за детето. Това беше първото оставяне на детето при баба му за по-дълго време.“
Идват още много пътувания – и семейно, и двете самостоятелно; различни дестинации, приключения и емоции.
„Били сме и в Непал, и в Африка… Много по планините ходихме.“, разказва Елина.
Сред покорените им заедно върхове са Арарат и Килиманджаро.
„Бяхме на едно събитие у Гена (тя правеше такива събирания на 1 юни и на 15 септември) и си говорехме за мечти. И аз казвам: Моята мечта е да отида на Килиманджаро. Сега си мисля, че това не е мечта, това е цел. Мечтата е нещо друго, по-голямо. Тогава тя ми каза: А, мечта? Хайде, организираме се и тръгваме, какво толкова. Една друга приятелка каза: И аз ще дойда, имам нужда от нещо такова. И се понесохме трите към Килиманджаро. Но преди това бяхме с приятели на Арарат.“ , разказва Елина.
Обръщайки се назад във времето, днес си дава сметка, че повечето й приятели са й именно от изкачването на планини. А за Гена тези планински преходи се превръщат в един от мотивите й да инициира „Бизнес пътеки“.
„Казах си – трябва да съчетая всички тези неща – ходенето по планините, желанието ми за спорт и да се среща с нови хора и да научавам нещо ново. И така започнаха разходките.“, споделя Гена по повод десетата годишнина на инициативата, която отбеляза това лято. Елина също често е част от групата на Витоша:
„За мен „Бизнес пътеки“ са среща с много хора, коментиране на интересни теми. „Бизнес пътеки“ е разходка в планината с хора, с които разисквате интересни идеи и можеш да си вземеш нещо от всеки един.“, казва тя.
Елина често търси гледната точка на Гена по отношение на нова идея или казус в бизнеса:
„Да видя как ги вижда тя нещата. Гена не е критична. Тя се опитва да ти даде разрешение на въпроса, който си задал. Не да те критикува или да те изслушва. Заедно с нея стигам до някакво решение. Казва ми нейната гледна точка, как тя би постъпила.
И с други хора съм споделяла. И от всеки като взема гледната точка, съм стигнала до моите решения.“
В един период, когато излиза от семейния бизнес и все още не е решила какво да прави, Елина се включва със своите знания и умения в разработването на ВИТ-Борсата за матраци, с конкретна цел и време на изпълнението й.
„Аз съм активен човек и не ми се получаваше да лежа. Мислех си да пътувам по света, то пък беше Ковид, беше затворено и не можеше да се ходи никъде. И Гена ме пита: Искаш ли да работим заедно? Мисля, че добре се развиваха нещата. Но аз вече бях решила какво ще правя, подготвях се и чаках да ми излязат разрешителните и да започвам The French Box.“, споделя Елина Христова.
„Гена е много активна и се занимава с много неща. Аз дори не зная всички. Някой път й казвам – дай да измерим резултатите. А тя: Не стават така нещата, както ги мислиш.
Но мисля, че силата й е в женското предприемачество. ВИТ-Борсата за матраци си я гледа като бизнес, но мисля, че изгря в Женското предприемачество – направиха добър екип, да помагат на жените предприемачи.“, казва Елина.
Тя вижда промяната в Гена през годините, трансформацията на прямата млада Гена от края на 90-те, в по-спокойната и балансирана бизнес дама днес.
„Гена беше различна. Или по-скоро сега е различна. Сега е много по-зряла, много по-мъдра, което е нормално, все пак сме във възраст, в която човек би трябвало да помъдрее; много по-обрана. Тогава бяхме млади и импулсивни. Беше много директна. Тя по принцип е директна и всичко си казва, но сега не толкова, както преди. Гена никога няма да те заблуди, няма да те излъже, винаги можеш да разчиташ на нея. Когато я опознаеш, ще знаеш, че тя е човек, който няма да ти забие нож в гърба; не играе подмолни игри.
Гена е желязна. Много пъти съм й казвала, че й се възхищавам как може да е толкова спокойна и обрана в момент, дори когато има проблеми. Казваше: То се свиква. И наистина се свиква. Сега аз съм на този път, на който тя е била тогава – с много хора, магазини.“, казва Елина.
Приятелството им определя като процес: „От толкова много години се познаваме. Знаем си, както се казва, една на друга номерата; аз знам как да пътувам с Гена и тя знае как да пътува с мене.“
