Няма как да развивам бизнес, ако не се развивам аз… Търся правилната формула, по която да се развивам устойчиво. Аз глася моя бизнес за 500 години.
Това казва в разказа си за пътя на предприемачеството, който е извървяла и който продължава Гена Събева. Житейската й история на предприемач е част от втория том на сборника на издателство „Постижения“ – „Предприемчивите: Вектор на успеха“.
Проектът цели да документира автобиографичните разкази от първо лице за живота и кариерата на утвърдени и стартиращи предприемчиви българи от бизнеса, науката и гражданския активизъм. Защото едно от най-ценните качества на истинския предприемач е способността му да се учи от опита на другите.
Премиерата на книгата на 8 октомври събра в Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора предприемчиви българи от различни краища на България. Събитието под надслов „Вечер на успеха“ бе уважено от зам.-кметовете на Стара Загора Милена Желева и Надежда Чакърова, председателя на Общински съвет-Стара Загора Ивета Лазарова, обществения посредник Иванка Сотирова, представители на бизнеса и обществения живот.
Повече за събитието прочетете ТУК.
„Предприемчивите: Вектор на успеха“ представя изключителните истории на 15 изявени в своята професионална сфера българи, както и трима млади предприемачи с иновативна идея.
Книгата може да закупите с лична заявка до ръководителя на проекта Виктория Караабова-Стоянова: 0898635935, e-mail: giving.hearts.bg@gmail.com
Ето и няколко извадки от историята на Гена Събева – управляващ партньор в семейната компания за управление на строително-инвестиционни проекти „Събеви груп“, създател и визионер на франчайз бранда ВИТ – Борсата за матраци и Рематрак, инициатор на множество обществени дейности и инициативи. Съпруга и майка на три деца:
Винаги, когато съм говорила за семейството ми, като определящо за мен да бъда това, което съм сега, съм започвала от баба ми, която, тръгвайки от махала Камилчето в село Джурово, двайсетина годишна, идва в София и се записва да учи в Софийския университет. Тя е родена 1922 година, тоест това е било по време на Втората световна война. Завършва Богословие, но я разпределят в село Дерманци като учител.
Защо го разказвам? За мен е много впечатляващо как от една махала, високо в планината, където хората се препитават, гледайки животни, решаваш да отидеш в София, за да учиш в университет. За мен това е много напредничаво мислене… От баба ми Гена съм взела много.
….
Много ме изтезаваха да уча: таблици за умножение, сто задачи, двеста задачи… Никога не ми беше приятно да уча, винаги беше под напрежение и стрес.
Но училището ме научи на дисциплина и търсене на решение. Аз съм войник…
… но разбирам колко безсмислено е било да помня излишна информация заради самото помнене.
…
И от двамата си родители съм взела по нещо. Повече от баща ми. Той беше много категоричен, беше голям командир. От майка мисля, че съм взела усещането за красота… С майка ми много обичах да разговарям, от баща ми по-скоро се стремях да стоя далече. Мислеше, че аз трябва да мога същото нещо като него. Срещу това воювах.
…
От бабите и дядовците ми и от родителите ми научих, че всичко е една голяма борба, един постоянен стремеж за учене и за възможност за развитие. Всички те са искали да се развиват.
…
Що се отнася до бизнеса, най-силно ми повлия това, че 1989 година моите родители видяха възможността и я взеха веднага, без никакво колебание.
Да започнеш бизнес никак не беше лесно. Видях как те вложиха всичко, което имаха.
…
1991-ва бележи една от промените в живота ми… Тогава баща ми ми даде едно листче и ми каза: Ето ти телефона, отивай да наемаш магазина…
Това са първите ми реални стъпки в предприемачеството. Но всъщност предприемачеството в мен винаги е съществувало.
…
… и си намерих съмишленик. Казах му: „Хайде да отворим магазин“ и той каза „Добре“.
Това беше началото. После започнахме другия, съседния и всички. И така за три години 12 магазина за различни стоки. И печелихме пари.
…
Илия влезе в живота ми в много подходящ момент… Илия е основен фактор за много неща. Той стои невидимо, но много неща се случват покай него.
…
Моята истинска дипломна работа от НБУ бе Асоциация на интериорните дизайнери в България /АИДБ/.
По-късно, покрай асоциацията аз влезнах в управлението на Българската търговско-промишлена палата, толкова много неща се случиха. Пари не см изкарала, обаче това ти дава друг поглед, контакти, възможности.
От Асоциация на интериорните дизайнери започна моя период на каузите… Бизнесът не може без кауза. Когато човек намери своята кауза, се променя много.
…
Вече повече от 30 години се занимавам с бизнес. Първите десет с каквото и да се захванех, всичко ми вървеше. И някъде 2002 – 2003 година, в продължение на десет години, с каквото и да се захванех, нищо не ми вървеше… Разбирах, че така не може и търсех начин да излезем от това положение. Последствията от този лош етап продължавам да плащам и днес… Дойде момент, в който да разбера, че аз греша в нещо, не е всички други да са виновни. Започнах да уча, да се замислям, очевидно има нещо в мисленето ми, което ме води в неправилната посока.
Това беше началото на процеса на осъзнаване.
Последният ми период съвпада със сватбата ни. Тогава аз излязох и пред 150 човека публично заявих: Дотук знаете какво е направила госпожица Микова, от днес обаче ще видите какво ще направи г-жа Събева. Нямах никаква идея за какво точно говоря, просто разбирах, че нещо трябва да направя, че нещо ми предстои. И нещата потръгнаха.
…
Винаги може и още. Аз имам големи амбиции и планове. А Менторската програма ми е ориентир, едва там виждам пътя, който съм извървяла.
…
Предприемачът е човекът, който започва нещата, има енергията, силите да започне и да вижда през цялото време какво трябва да се случва. Той знае кое е правилно и кое не.
…
На бизнес аз се учех на принципа проба-грешка.
Днес ВИТ има магазини на франчайз в няколко града в страната и върви заедно с проекта за рециклиране на стари матраци Рематрак, бизнесът с матраци е един.
Сега съм се фокусирала изключително върху структурирането на бизнеса. Искам да оставя след себе си устойчив бизнес и да го предавам на децата.
…
Години наред не можех да определя какво да пиша на моята визитка. Сега вече всички визитки, които имам, ми харесват, където и да се представям, го правя с гордост. И това си го създадох, построих си го сама.
На следващата ми визитка ще пише: Консултант и инвеститор.
