Камино Инглез – от Ферол до Сантяго… И до края на света – Финестера.
Пет дни, 113 км. пеша, много преживявания и нови усещания.
Това е поредното предизвикателство, което Гена Събева отбеляза като изпълнено в програмата си за 2022 година. Записано в тефтера й като „трябва да се случи“, то вече е чекнато като „случило се“.
Пътят Камино Инглез, един от шестте пътя Камино, Гена извървя с още две бизнес дами и в съчетание със специалната авторска програма за творческо, емоционално и физическо равновесие, изготвена от нея и Даниела Пеева. И след завръщането си е категорична, че са го постигнали. С ходене, разговори, наблюдение, самонаблюдение и размисъл. И че отново би извървяла Пътя; може би в друга компания и по друг начин.
Гена Събева е предприемач с дългогодишен опит, но и пътешественик. Тя не просто обича да пътува. За нея движението е начин на живот, време за размисли и осъзнаване. Инициатор е на ежеседмичните разходки за ума и тялото „Бизнес пътеки“, покорявала е предизвикателни маршрути – от Мусала до Килиманджаро и Хималаите, а сега и Камино.
Пътят на пилигримите идва съвсем скоро след почти месец престой в Малта.
Пътуването започна на 31 август с полет до Мадрид и след това с втори до Ла Коруня. На следващия ден – влак до Ферол и на 2 септември започна нашето пътешествие Камино Инглез, разказва Гена.
Красив и приятен маршрут, лесен и благодатен за размисъл. 113 км, разделени в 5 дни, подходящ и за начинаещи. Дори част от пътя, за който очакванията бяха, че ще са си горски пътеки, се оказа асфалтиран, което отнема все пак от чара на Пътя. Стройна програма и организираност, обобщава в резюме Гена.
Ето какво разказва още тя:
113 км. не са някакъв героизъм, може да ги мине всеки, който си го постави за цел. Не по-малко минавам, обикаляйки различни градове в различни страни. Но какво е различното от други пътувания? Тук имаш цел, конкретен маршрут от точка А до точка Б, ходенето е целенасочено. Като в бизнеса – знаеш къде отиваш, не те интересува какво ще има по пътя, тръгваш и вървиш към целта.
И ако навсякъде другаде има в какво да разсееш погледа и мислите си – сгради, забележителности и т.н., то тук единственото, което имаш по пътя са знаците. Пътят беше изключително добре маркиран.
Знаците ми доставяха най-голямо удоволствие. И в живота има много знаци, но не са толкова ясни, не ги виждаш толкова категорично. Във всяко нещо има знаци, но не спираме да ги огледаме. И това си взех от Камино – да търся знаците и да ги следвам, защото те водят.
И като всяко пътуване в живота, и това има своите препятствия, които обаче не са непреодолими.
Дъждовното време, което ни съпътства в няколко поредни дни беше едно от тях. Другото, което може би малко ме затрудни, бяха 35-те километра в един от дните. Но сега, като съм ги минала, знам, че никак не е трудно да минеш и 800-900 км. Бих минала този и други маршрути от Камино отново, но с друга програма – ранно ставане, вървене 2-3 часа, почивка 30-40 минути, вървя 2 часа, почивам 1 час, вървя 2 часа, почивам 30 минути… И така, ако го разпределя, не би ме натоварило да мина 30 километра. Почивки от 5-10 минути не ми бяха полезни. Установих това, защото имах време да наблюдавам себе си и как реагирам.
А да наблюдаваш себе си, да вникнеш в себе си е едно от нещата, характеризиращи именно Пътя Камино.
Аз съзнавам, че пет дни са твърде малко време за голяма трансформация, за която много хора, минали пътя на пилигримите разказват. А и това, че бяхме три и че през цялото време разговаряхме помежду си, не дава тази възможност за дълбоко проникване в себе си. Аз още преди седем – осем години съм си мислила за Камино и че ще го извървя сама, но изведнъж така се случи, че ми предложиха и аз веднага приех; бях го написала в календара си за август 2022 като нещо, което да планирам, но тогава все още нямах план и конкретна идея. Но се случи навреме. Коренно различно би било, ако бях сама. Но на мен ми беше много забавно с тези две мацки, които са много различни една от друга и аз имах възможност да бъда между тях, да чувам двете гледни точки и да намирам общото. Така обичам да правя и в предприемачеството.
На петия ден, точно в 12 часа бяхме в Сантяго, където завършва поклонническият маршрут и се насладихме на пилигримската меса и бутафумейрото, огромното кандило, което се люлее по цялата дължина на катедралата „Сантяго де Компостела“. Неповторимо изживяване, различно от всичко. И там се случи нещо странно, за което все още нямам обяснение, не съм разчела знака. В момента, в който сядам и решавам да снимам нафората, държейки я в края с едната ръка, някой се протегна и ми я взе от ръката. И това беше охраната.
След Сантяго компанията отпътува за Коста дел Морте с Муксия и Финистера, най-западната точка на Европа, туристическа дестинация, известна като Края на света.
Пътуването Гена завършва с изключително полезни бизнес срещи в Мадрид. И необичайно за ежедневните й бизнес срещи тук Гена се явява с туристическите си дрехи и обувки и раницата, в която е побран целият й багаж. Срещите са предварително планирани и са свързани с подготвяната от нея и Даниела Пеева платформа за социални инвестиции.
