Тя е една от успешните бизнес дами, чието име е разпознаваемо сред предприемачите, защото освен личните й успехи, тя приема като мисията да развива и подпомага предприемачеството в България. Гена Събева е Управляващ партньор е в семейната компания за управление на проекти в строителството „Събеви Груп“ и развива собствена франчайз марка „ВИТ – Борсата за матраци“.
Пристига на срещата ни със замах и приковава погледите на всички с перфектна визия – впечатляващ бял костюм и високи токчета в мразовития зимен ден. Само преди дни тя е отбелязала първите 50 години в живота си, които определено счита като успешни и готова с организацията на следващите 50.
Въпреки, че дните й са запълнени с много бизнес дела и ангажименти, менторски и предприемачески каузи, тя каза: „Спокойно, не бързам, имаме време.“ И всичко тръгва много леко. Включваме на електрически режим и безшумно, зад волана на хибридния Volvo XC90, който страхотно й подхожда, потегляме на едно откровено интервю.
Текст: Ина Георгиева
снимки: Platinum Photo – Светослав Ханджийски, Антани Донков
Житейска скорост 12 по скалата до 10
Подготвяйки се за интервюто, този въпросът за житейската скорост беше един от най-забавните и реших да си направя малък експеримент. Предупреждавам – има известни противоречия! Мъжът ми твърди, че съм 12 от 10 на ръчна. Моя приятелка, с която работя от 15-16 години мисли, че съм 10-та автоматик. Но ако все пак аз се оценявам, бих казала 9 от 10 и се виждам като автоматик, който дава опции за ръчна, както при спортните автомобили. Както например това Volvo, което можем да включим на спортен режим и да натиснем по-здраво педала.
Всъщност винаги бързам
Винаги бързам, когато съм си наумила, че нещо трябва да стане. Едно от бързанията ми е свързано с пътуванията. Като реша, че трябва да обикалям света, то е като някаква важна работа и пак бързам. Същото беше с книжката за 100-те Национални обекта. Отваря ти се възможност, бързаш да събереш всичките печати и да обиколиш цяла България.
Когато си наумих да правя къща преди 20 години, може би не беше моментът. Но не исках децата ми да станат на по 20 години и аз тепърва да построя къща. Исках те да израснат в голяма къща. В ранните ми години живеехме в много тясно помещение и се нуждаех от повече място и не желаех децата ми да живеят по същия начин.
Красотата трябва да бъде баланс между физическо, умствено и духовно
Напоследък се заглеждам много в жените и си мисля, че всяка една е красива по свой начин и точно това най-много ми харесва. Красивият човек е автентичен, той е открил истинските си качества и ги развива.
Някои жени имат нещо в себе си и от пръв поглед ги харесваш, други чак след второ, трето виждане, когато им дадеш шанс и общуваш с тях.
Мисля, че има физическа красота, която жените трябва да показват, защото ако се занемарят дори да са много успешни в бизнеса, ако нямат добър външен вид, не мога да им дам висока оценка. Има и още един тип красота, която е по-скоро душевна. Красотата трябва да бъде баланс между физическо, умствено и духовно. Това може да стане, когато човек полага усилия.
В какво се крие силата на жената?
Бих разделила дамите на два типа. Едните просто са музи и това е тяхната силна страна. Аз съм от другия тип – не мога да кажа, че съм муза, по-скоро сама се вдъхновявам от другите. Това е моята сила, вдъхновявам се от различни неща и ги прилагам веднага в нещата, които върша.
Но има и друг тип жени, които чрез красотата си успяват да вдъхновят мъжа, предизвикват определени действия, а той се нуждае от тази женска енергия, за да е успешен. Това е една уникална сила, която, ако жената разбира и умее да контролира, е нещо велико. Все си мисля, че ако света се ръководеше от жена, щеше да има по-голям мир. В последно време силата на жената излиза на преден план и светът осъзнава, че тя би била по-добър ръководител. Неслучайно има ръст в заемането на постове в обществото.
Животът се ражда от мъжа и жената заедно
Като гледам повечето мъже не могат да изпълняват няколко неща едновременно и това сигурно не е случайно. Харесва ми, че мъжът е някаква форма на инструмент, с който жената може да постига целите си. Но колкото по-големи са нейните желания, толкова по-силен става мъжът.
Затова не възприемам жената без мъжа. Живот се ражда от мъжа и жената заедно. Не мога да си представя, че щях да стигна до тук, ако нямах подходящия мъж до себе си, а и обратното. Мъжете с подходяща жена постигат много повече заедно.
Новото нормално
За мен изминалата година, през която прекарах много време вкъщи, се превърна в нещо нормално. Иначе никога не съм се задържала толкова, защото постоянно пътувах, хранех се навън, посещавах различни събития. Сега е толкова естествено да провеждам бизнес срещи от вкъщи. Разбира се, с много неща не съм съгласна, като например някой да ми казва да си стоя вкъщи или правете това, не правете онова. То е като някой да ми казва: „Виж, аз знам много по-добре как да управляваш собствения си живот, отколкото ти“. Това категорично не мога да го приема.
Сделката в живота
Голяма част от жените се страхуват да започнат нещо ново и това може би се дължи на ниско самочувствие. Всички, с които контактувам са успешни, създаващи и действащи. Но срещам и такива, които искат да направят много неща, но се страхуват. Други толкова много се подготвят, четат и учат, че дори не им остава време да започнат.
Жените трябва да заемат достойно място
В България е факт, че 50 % от високите постове се заемат от жени. Това обаче не е така в Европа. При нас социализмът е изиграл роля в полза на жените, защото жената е била интегрирана като работничка.
Големият бизнес в България често се управлява от мъже, но въпреки това не виждам да има някакво неравенство. Жените заемат достойно място. Не мога да говоря за корпоративния свят, тъй като не съм била част от него, но когато работя и търся франчайз партньори, полът им няма значение. Важно е да попадна на правилния човек. Бизнесът може да бъде воден както от жена, така и от мъж.
Факт, че някои професии не отиват на жените и обратното. Не възприемам жена висш офицер, облечена в униформа. Изключително странно ми е да видя и жена тираджия, това не е женска работа. Мисля си, че ако всяка жена извади на преден план качествата си, може да бъде много полезна в определена сфера, а не в неподходяща мъжка професия, с която да доказва нещо.
Семейството е върховно удоволствие
Семейството е най-важната градивна единица за мен, а и за обществото. Не откривам по-хубаво нещо от това, да имаш близки хора в лицето на партньора и децата си. Това е безусловна обич, която даваш и получаваш, както и от родителите си. Мисля, че това наистина е едно върховно удоволствие и трябва да влагаме много, за да изградим семейство.
Ако можем да изградим едно стабилно семейство, можем да изградим по същия начин успешен бизнес, квартал, град, държава… всичко се крепи на едни и същи принципи. За мен семейството има много важно значение и затова отделям изключително много време. Семейството и бизнесът ми са изградени по едни и същи принципи. Не мога да кажа, че правя компромиси, по-скоро имам стратегия. Аз давам време на мъжа до мен, да прекарваме време заедно, защото иначе се отдалечаваме. Затова правя организация на времето, ваканциите, уикендите. Успявам да подредя времето така, че да има за всекиго, всеки да е доволен. Но ако съпругът ми реши да посети изложение за автомобили на дадена марка, аз дори и да не съм почитател, ще отида с него и ще намеря своето място. Не бих го нарекла компромис, по-скоро намиране на моето желание в неговото.
Имам ясен план за следващите 50 години
Със сигурност имам какво още да постигам и неслучайно съм направила план не за 20, а за следващите 50 години. Имам абсолютно ясен план, разпределен времево. След 20 години се виждам с още две опитности, които искам да придобия за себе си. Едното е от гледна точка на бизнеса, а другото е в ръководене на общности. Искам да се занимавам, е преподаване и даване на пример, обучаване на млади хора за стъпване в бизнес средата. Това е нещото, което най-много обичам.
Бих искала да правя само това, но в бизнеса има още две неща, които искам да усвоя и да съм спокойна, че един ден, каквото и да ме попитат тези млади хора, за които съм пример, аз ще мога да им отговоря от личен опит. Не искам да цитирам други хора.
Абсолютно съм наясно къде искам да бъда след 2,3, 5 или 50 години и знам с каква кола искам да стигна до него. Физически възприемам колата като моя кораб, който ме придвижва от едно положение към друго. Винаги знам какво искам. Ако не знам, не действам. Винаги имам ли идеята в главата си и започвам много бързо да действам.
Моето време
Обичам да оставам сама, да чета книги. Това е едно лично време, което използвам сутрин рано и вечер, преди да заспя. Последните 8-10 години започнах да пътувам, без мъжа ми. Харесах една инициатива за катерене на планини, а мъжът ми не обича да се натоварва физически. Затова реших с една моя приятелка да започнем да се катерим. От 4-5 години с друга моя приятелка в началото на годината пътуваме до различни екзотични дестинации, което също е забавление за мен. Последните две години посещавам бизнес делегации абсолютно сама, с непознати хора. Това е едно предизвикателство и излизане от зоната ми на комфорт, защото трябва да изляза пред непозната аудитория, да презентирам нещо, да се запозная с всички тези хора и там съм абсолютно сама. Харесва ми да предизвиквам себе си. Обичам и ходенето до Боянския водопад всеки четвъртък без значение от времето. Обичам заобикалящата ме среда да е красива, това ми носи душевно спокойствие. Същото е когато ходя в зала „България“ и слушам класическа музика – това е масаж за мозъка ми.
По стила на шофиране можеш да определиш характера на човек
Много обичам да шофирам, това ми доставя изключително голямо удоволствие. В първите 20 години от брака ми аз бях шофьор, защото си мислех, че от возенето ми става лошо, но преди 5 години предадох щафетата на мъжа ми. Сега, когато пътуваме заедно, той кара, а аз се возя. Смятам, че съм добър шофьор, не съм привърженик на високите скорости, не карам бързо, обичам умерена скорост, затова колите ми дори и да са мощни, не се използват на максимум.
Забелязвам, че когато видя другият тип жени, които са музи, мога да очаквам много неща. Един пример: аз мога да паркирам с лекота, а те се мъчат дори и с малки коли. Това буди напрежение в мен и виждам хаотични движения, често от жени, които са несигурни. По стила на шофиране можеш да определиш характера на човек.
Готова съм на момента да потегля на пътешествие, без предварителни резервации
Обичам да пътуваме с мъжа ми. Ако ми предложат чисто нов автомобил и ми кажат, че имам определени километри, които трябва да навъртя, имам изготвен план за пътешествие, което ще бъде из Европа. Ще мина през Италия и Франция, след това ще тръгна нагоре към Швейцария и Северно море и ще се прибера от другата страна през Германия, Чехия и Полша. Няма да се разхождам из Испания и Португалия, защото са ми далечни, а и миналата година бях там. Обичам да пътешествам.
Наскоро се запознах с един човек, който ми сподели, че много двойки прекратяват брака си, а нашия се държи, защото и двамата обичаме да пътуваме заедно и точно това е времето, през което мечтаем. Ако една двойка спре да мечтае заедно, тогава нещата се развалят. Това важи и за бизнеса. Така че взимам новия автомобил, правя си кафе и сандвич и продължавам пътешествието и истинското забавление. Аз не правя резервации, нощуваме в малки хотелчета или селца и това е много интересно.
Винаги ще остана на 29
Преди броени дни навърших 50 години, но съм избрала, че до края на живота ми ще се чувствам на 29. Това е възрастта, която пасва най-добре на характера ми, прави ме достатъчно млада и зряла. Мисля, че за тези години съм опитала всякакви емоции и имам такъв богат опит, че се гордея с организацията на тези 50 години.
Като един добър организатор, обичам хубави събития и мисля, че животът трябва да се разглежда като едно събитие, което трябва да организираме, за да бъде забавно както за мен, така и за хората около мен, същевременно да учим, да се забавляваме, да опитаме от всичко.
Ако в този живот няма провали и загуби няма как да разбереш за всичките хубави моменти. Затова на мен ми доставя истинско удоволствие да планирам живота си, както първите 50, така и следващите.
„Зарежи училище, започни бизнес“
Разделила съм си живота от 0 до 100 години на седем етапа като първия е от 0 до 7 години, от 7 до 18, от 18 до 25, от 25 до 40, от 40 до 60, от 60 до 80+ и дай боже до 100. Това е едно от нещата, за които искам да говоря в своята бъдеща книга, която смятам, че ще излезе в тази 50-та годишнина. Книгата ще се казва „Зарежи училище, започни бизнес.“ Искам ето това. За мен времето е една величина, която използвам да си организирам живота с така наречените ключови моменти.