Двете се познават от деца. Някога са си играли на продавачки, а днес са истински търговци със собствен бизнес. Едната е създател и визионер на ВИТ – Борсата за матраци, другата – неин франчайз партньор.
Гена Събева и Мая Стоянова.
Този факт от живота им Гена обича да дава като пример винаги, когато говори за това как да намериш своето нещо, как да познаеш талантите си, а именно като се обърнеш към детството и си спомниш на какво си обичал да си играеш.
Тази година Мая Стоянова отбелязва своята 20-та годишнина в семейството на ВИТ. Опит, който подкрепен със силното желание, неизменно я прави един от най-добрите матраколози.
От 30 години се занимава с търговия. След осемгодишен стаж като майстор сладкар, в нея узрява идеята за собствен бизнес. Случва се през 90-те. Влюбена в малко квартално магазинче, решава да го наеме и започва да го разработва сама. След 7-8 години обаче, време, през което няма почивни дни, няма други служители, умората и еднообразието надделяват, желанието изчезва.
Какво е щяло да стане, ако не е било едно обаждане, никой не знае. Знаем какво се е случило след като на един 24 май старата приятелка Гена й позвънява с въпроса: „Искаш ли да продаваш матраци?“
„В първия момент казах: Гена, какви матраци?! Аз продавам сирене, олио, захар, ти ми говориш за матраци. В този момент тя отваряше склад и искаше аз да съм управител. Казах й, че не зная дали ще се справя, но тя настоя да опитам, да отида да се обучавам. Каза: След като можеш едното, няма как да не се научиш и на другото. Най-вероятно е видяла нещо в мен.“ – спомня си началото на пътя във ВИТ Мая.
Намира човек да продължи търговията в малкото квартално магазинче и приема предложението на Гена за новия склад за матраци в „Хаджи Димитър“, където е и до днес.
2024 година магазинът на ВИТ-Борсата за матраци в „Хаджи Димитър“ отбеляза своята 20-та годишнина
„Заварих страшен хаос. Но няколко дни в седмицата ходих да се обучавам. Ходех и в магазина на „Екзарх Йосиф“, за да видя как вървят продажбите на дребно с крайни клиенти, защото в „Хаджи Димитър“ беше склад и се продаваше на едро, половин България идваше от тук да пазарува. Первазът беше заринат с бележки. Аз трябваше да разбера на всеки матрак какъв му е случая – бележка по бележка. Докато оправя анархията, ми отне три месеца.“ – връща се назад във времето Мая и добавя:
„Честно казано, тогава, 2005 година, дойдох за разнообразие. Беше ми писнало в магазинчето, с едни и същи хора да контактувам. Не предполагах, че ще развия такава любов към продажбата на матраците. Буквално любов, която и до момента не е спряла.“
В цялата тази история Гена има голяма роля. Лидерството и енергията й са гориво и за Мая.
„Лидерските качества на Гена си бяха изразени от дете. Няма да забравя, когато играехме на карти, аз като тръгна да губя, се отказвах, казвах, че спирам игра. Гена полудяваше и казваше: Няма да се отказваш! Ще играеш! – спомня си Мая и допълва, че тази ситуация се повтаря и през годините в друг контекст, разбира се.
„В един момент, точно преди да стана франчайз партньор, през главата ми мина мисълта и не само ми мина, но и говорих с Гена, че искам да напусна. Бяха се събрали 15 магазина и всички чакаха доставки от мене, а когато не управляваш нагоре нещата като финанси и т.н., става трудно и главата ми щеше да прегрее. Тогава тя ми каза: Остани и си помисли още един месец не измина и месец, дойде при мен и ми предложи да стана франчайз партньор. Беше ноември месец и от 1 януари 2018 година станах франчайз партньор“. – казва Мая Стоянова.
Какво се промени?
„Промени се това, заради което бях тръгнала да напускам. Вече от мен зависиха доставки, финанси и всичко. Подредих си приоритетите, така че да са доволни клиентите, защото това за мен е най-важно.“ – казва Мая.
„Винаги съм казвала, че с Гена хем е лесно, хем е трудно да се работи. Не мога да отрека, че не сме имали пререкания, но това е неизбежно. Може би Гена уважава това в мен, че съм супер решителна. Като съм работила за нея, много смело съм взимала решения дори и без да се посъветвам, не за всяко нещо й звънях по телефона. Но все пак идва един момент, в който не можеш сам да решиш, колкото и да ми се иска, защото не зависи от мен. Аз за Гена съм работила така, както работя за себе си. Това го твърдя абсолютно честно. – казва още Мая Стоянова.
Уважава лидерството в Гена и й се възхищава за умението да се изправя след всяко падане. „Няма никаква разлика – тогава по детски, сега като възрастен човек.“ Не е човек, който споделя проблемите, търси сама решението. „Сама си бие главата.“ – казва Мая.
Както и самата Гена казва, че голямата промяна при нея е дошла след сватбата й със съпруга й Илия и приемането на неговата фамилия – Събев, така и Мая отчита промяна в Гена от този момент в живота й.
„Самата Гена се промени. В началото като дойдох тук, Гена стоеше на буквата Ф и се караше за всяко нещо и понякога се сдърпаме като петли, но след това стана по-спокойна, по-уравновесена, започна да брои до 10 преди да каже нещо – ето, това е огромната промяна в Гена. Научи се да се въздържа, за което аз шапка й свалям. Действително за нея това беше огромна промяна. Това дори си личи според мен и по децата й.“, допълва Мая.
Що се отнася до предприемача и визионера Гена Събева, Мая Стоянова е категорична, че това, което не просто я отличава от другите, но й я описва най-точно и в същото време се превръща и в движеща сила за бизнеса и развитието на ВИТ, това е силният заряд, който носи Гена.
„Гена е машината за обединението и развитието на франчайз партньорите. Ако не е тя, всеки ще си стои в магазина и ще прави каквото може, но няма да е същото. Гена е акумулатора, тя е със заряд като за три коли“. – казва Мая.
Мая Стоянова е типичният пример на бизнес модела ВИТ. Започва като продавачка, която се обучава, израства в успешен търговец, който преминава на едно другото ниво – франчайз партньор. След 10 години вижда ВИТ като най-голямата мрежа от обекти в страната и извън границите й дори, а себе си като собственик на още няколко магазина на ВИТ в София и… в Истанбул.
„В момента, в който намеря читав човек, без да се замисля отварям друг магазин.“, категорична е тя.
Убедена е, че Гена Събева движи ВИТ-Борсата за матраци в правилната посока, както и че с това ще се справи и дъщеря й Пламена Събева, която поема бизнеса. „Пени е супер сериозно момиче, достатъчно мотивирана. Нямам грам съмнение. Ще се справи.“ – казва тя.
Мая категорично се определя като търговец и е убедена, че всеки, независимо в какъв магазин е, може да бъде не просто продава, а да прояви търговски умения като не просто стои и чака клиента да му каже какво иска, а активно предлага, информира го, консултира го и продава по този начин. Що се отнася до търговията с матраци – е задължително да си търговец. „Там няма как да си продавач. Не за друго, а защото клиентът очаква ти да го насочиш. Клиентът с какъвто и проблем да дойде, аз ще му дам решение, аз ще му продам. Случва се веднъж на сто клиент, който да дойде и да знае на сто процента какво иска. И честно казано тези клиенти не са ми интересни, няма я играта. За мен е по-голямо предизвикателство да продам български скъп матрак, а не някой на чужда марка, която всички я знаят, защото всеки е готов за вносна стока да даде повече пари.“, споделя Мая.
Мая смята, че е наследила търговския си нюх от бащиния си род. Казва, че дядо й и чичо й са били истински търговци:
„Чичо ми нямаше един работен ден, винаги търгуваше с нещо. По времето на комунизма, когато нямаше нищо и всичко беше скрито, като отвореше багажника на колата си – вътре беше като оказион. А дядо ми беше закупчик, снабдявал е със зеленчуци селските магазини. Също събираше и продаваше агнешки кожи. Бях малка тогава. Идва един човек и дядо ми смята 2 плюс 3 – 6. И аз му казвах: Дядо, не е 6, 5 е, а той ме поглеждаше лошо. Смяташе си по търговски, а аз съм честна. И сега съм така. За един лев да върна съм гонила клиент.“