2025-та година инициативата на Гена Събева „Бизнес пътеки“ празнува своя юбилей – 10 години от първата разходка на Витоша, от първите срещи и разговори за бизнес в неформална обстановка, сред природата.
10 години и нито един път сама, винаги с група от поне още един човек до над 10-12.
Месеците юли и август „Бизнес пътеки“ Гена посвещава на постоянството, мотивацията и енергията, заради които инициативата „живее“ вече 10 години.
От 2015 година насам „Бизнес пътеки“ събира различни хора с различни бизнеси, идеи и гледни точки, но обединени от нуждата от среда, в която да споделят и да учат и така да растат; хора с желание да разчупят ежедневието с бизнес разговори в планината и да тренират умовете и телата си.
Отбелязваме десетия рожден ден на „Бизнес пътеки“ с десет въпроса към Гена Събева.
- Как се роди инициативата?
Инициативата се роди, след като завърших един четиримесечен курс за треньори на Наталия Кобилкина. Бях си поставила за задача да се науча да говоря пред публика, да водя обучения. Струваше ми се логично да надграждам себе си в тази посока.
Наталия ни караше да правим семинари, уебинари, но някак не го усещах като моето. По същото време моята приятелка Елина ми каза, че ще изкачва Килиманджаро и аз веднага реших, че и аз ще отида с нея. За да се подготвим, цяло лято изкачвахме различни планини в България и в края на лятото изкачихме Килиманджаро. По това време и една моя приятелка – Руми, ми предложи да ме разходи до Боянския водопад. Замислих се, че това може да е моят спорт, след като спрях да ходя на аеробика. Ходих 9 години два пъти седмично при Веска Недева, но в един момент стана повече статично, а аз исках динамика, а и ми се струваше, че инвестирам твърде много време за един час тренировка, което не ми се виждаше много ефективно. И си казах – трябва да съчетая всички тези неща – ходенето по планините, желанието ми за спорт и да се среща с нови хора и да научавам нещо ново. И така започнаха разходките. Тогава ги кръстих „Прави пари на сън“. Но организацията на първата разходка не помня. Явно токова естествено се е получила, че не ми е направило впечатление и не е оставила ясен спомен как и на кого съм казала за нея, че да се съберем група и да отидем.
- Коко важно е името и бранд ли е „Бизнес пътеки“?
„Прави пари на сън“ беше, защото темата за пасивните доходи винаги много ме е интересувала. Още на 23 – 24 години се оглеждах в моите наемодатели евреи, на които всеки месец изсипвах една сериозна сума и много им завиждах, че ги взимат така лесно и си казвах: Това с пасивните доходи е нещо много яко и трябва да го изуча, да мисля и говоря за него. Но ако нямаш фокусирано място, където да мислиш и говориш, нещата не се случват. Казах си, че планината е чудесно място за разговор за бизнес и за инвестиции.
Преименувахме се „Бизнес пътеки“, след като голяма част от групата на няколко пъти изрази мнение, че „Прави пари на сън“ не звучи много добре и бизнес ориентирано, а като мулти-левъл. Аз точно от това бягам, а това съм направила. И „Бизнес пътеки“ се появи по естествен начин.
И да, „Бизнес пътеки“ е бранд.
- Как с името се промени структурата и концепцията?
Аз съм постоянна – като се захвана с нещо, не се отказвам. Това, което направих във времето е да структурирам.
В началото ние просто си говорихме. След това обаче започнахме да се представяме в началото на всяка разходка. Пътеките датират преди членството ми в BNI, но когато започнах да ходя на BNI, за първи път виждах какво е представяния. Така реших, че ще интегрирам това в нашите разходки.
„Бизнес пътеки“ си има формат:
Тръгваме от Боянско ханче; там се събираме. Докато стъпим в планината, си говорим общи приказки по двойки, по тройки, но стъпим ли в гората, вече сме една група. Ако има нови хора, спираме на едно място, разказвам каква е концепцията и какво предстои. Казвам им, че не може да се водят разговори по двойки, който иска, да се отдели от групата; групата говори общо. Представяме се. Винаги започвам аз и след това останалите. Новите са последни в представянето, но първи задават въпроси. Това е фокусът ни – каквито въпроси има, да бъдат обсъдени и да получат отговори от цялата група. Винаги имаме тема, но с предимство са въпросите от групата. Теми като политика, религия, мъже и жени и лични взаимоотношения не се толерират. Групата говори за бизнес. Разбира се, свързваме го с лични преживявания, но това е естествено.
Имаме летен и зимен маршрут – до Боянския водопад и до Боянското езеро. Често хората ме питат защо ходим по една и съща пътека. Защото за мен е важно да се концентрирам не в организацията, аз не съм планински водач, а върху разговорите. Пътеката трябва да е „невидима“.
В началото ходехме всяка сряда, защото в четвъртък ходех на BNI. След това го променихме в четвъртък и така и до днес – всеки четвъртък преди обяд (пропускаме, само ако не съм в България или нещо много извънредно се е случило) се качваме и завършваме с обяд, който желае.
- Помниш ли хората от първите групи?
Да, естествено, че ги помня. От самото начало беше Мария Трайкова, с която се познавахме от академията на Наталия Кобилкина и дизайнерът Иван Стефанов и съпругата му. След това в продължение на две години идваха Дарина, Венета и Поли. Дарина идва в продължение на много години, Венета – две-три години преди да замине за Мексико и да си стартира изобщо бизнеса (тя беше напуснала работа и се беше съсредоточила да разписва бизнеса си в къщи, имаше ясна представа какъв бизнес иска; идваше с мен на Пътеките и задаваше много въпроси).
- От къде идва мотивацията и какво дава удовлетворение?
Десет години! Очевидно нещо намирам за себе си. Навън понякога е мрак, тъмница, сняг вали, понякога се е сляло небето със земята, мъгливо… Илия ме пита: Къде ще ходиш в това време?! Обаче на мен ми е супер приятно. Аз намирам огромно удоволствие от прекарването там. Открих, че с общуването (аз също поставям въпроси) си валидирам мислите и знанията за неща, които ме интересуват. Приятно ми е да срещам нови хора, да се запознавам.
- За тези 10 години какво промениха в теб „Бизнес пътеки“?
Със сигурност са ме променили. Не помня кой от групата, миналата година, погледна моя снимка отпреди девет години, която показах, и каза: „Ама, Гена, ти днес си абсолютно друг човек. Само като те погледна на тази снимка и сега – ти си друг човек. Значи и за нас има шанс. Сега изглеждаш уверена.“
Започнах да уча себе си, да валидирам знанията си. Имах нужда от това, защото ти трупаш знания, но ако не ги споделяш, как да разбереш това вярно ли е или не е; трябва да се огледаш в другите, да чуеш обратна връзка. На мен ми отне време. Може би нямаше да мога да направя Менторска програма за жени предприемачи и въобще да се захвана с училищата и всичко, свързано с менторството, ако не бяха „Бизнес пътеките“. На мен те ми дадоха увереност да мога да давам съвети, да чуя обратна връзка на хората за мен. Аз преди това съм си гледала бизнеса и изобщо не съм питала някой какво мисли, правилно ли правя нещо и изобщо какво мислят хората за мен. Започнах да се замислям как някакви неща, които за мен са най-естествени, за хората не са. Това ме накара и да започна да споделям във Фейсбук. В следствие на Пътеките дойде това да споделям. Така разбрах колко малко познат е бизнесът, още по-малко за жените; какво означава за една жена да прави бизнес и да има семейство.
И споделяйки за ходенето ми в планината, хората много ви се радват.
„Бизнес пътеки“ сто процента ми е полезно. Разговорите ми дават информация, аз чувам за нови книги, за много събития и какво ли още не. Самият факт, че хората задават въпроси, ме кара аз да започна да мисля. Всеки въпрос е полезен за цялата група и всеки дава различен отговор. И когато и мен ме питат и отговарям, аз самата си затвърждавам и си отговарям на много въпроси.
Аз на шега казвам, че това е моето приемно време. Ако някой иска да ме види – в четвъртък преди обяд в планината, на първо място; и на второ – във вторник на BNI. Това е фиксираното ми приемно време, ако съм в България. Седмицата и дългите уикенди си формирам около тези две неща.
- Какво е „Бизнес пътеки“ и какво не е, за кои хора е и за кои не е?
„Бизнес пътеки“ съчетава тренировка за ума, тялото и душата.
Ходенето сред природата дава друга гледна точка. Както казваше един мой познат, когато изкачвахме връх Арарат – в планината всички сме равни. Тук няма по-богати, по-бедни, кой с каква кола дошъл, как се е облякъл. В планината всеки казва „здравей“ на другия, когато се разминават. После, ти се настройваш по различен, специфичен начин. Когато се представяш, ти вървиш и говориш зад гърба на някой, никой не се е втренчил в теб. Така ти е много по-лесно, отколкото когато си застанал в една зала и като станеш, всички се втренчват в теб; тук просто вървиш и говориш за себе си. И трето, това е тренировка за тялото и награда за сетивата – вървим и гледаме природата. Много е приятно. Това е „Бизнес пътеки“ – място, на което срещаш хора, без никакви ангажименти; брейнсторминг с природата, със себе си и с групата.
„Бизнес пътеки“ е за хора, които имат идея за бизнес, имат бизнес и нужда да си говорят с някой, който ги разбира. На колко места можеш да отидеш и да си говориш с хората за бизнес?!
Аз искам да се обогатявам от разговорите, да научавам нови неща. В планината научавам от всеки един – те идват и споделят какво са направили, какви опити, такива терзания, такъв маркетинг, какво ли не.
Случвало ми се е да дойдат хора, които просто са искали да се запознаят с мен. Има и млади хора от училищата, в които съм ходила.
Със сигурност „Бизнес пътеки“ не е място за мултилевъл маркетинга да дойде и да продаде на всички нас каквото и да е. Този тип хора много пъти са се пробвали, но не са добре дошли. Тук не е място за търсене на клиенти. Идеята е хората да се представят, да се познаваме, а не да представят и продават продуктите си.
- Основно в „Бизнес пътеките“ е задаването на въпроси и получаването на отговори. Има ли въпроси табу, срамни и неудобни въпроси за бизнес?
Що се отнася за бизнес – няма забранени въпроси. Сигурно има някои въпроси, които не ги задават, но има хора, които виждат потенциал в някой от присъстващите и след Пътеките си правят индивидуални срещи и разговори. Много неща се случват извън Пътеките. Някои хора работят помежду си.
Наскоро Ели ми зададе въпрос, който досега никой не ми е задавал. Каза ми: Гена, не мога да те разбера, ти винаги започваш всичко с някакъв ентусиазъм как ще ти се получат нещата, някои не ти се получиха много, но после пак започваш така ентусиазирано нещо, което не се знае какво ще излезе… И като се замисля – аз, ако започна неентусиазирано, по-добре хич да не го почвам. Всяко нещо е надграждане.
- Как ще продължат „Бизнес пътеки“ след десетата си годишнина?
Наскоро си мислех, че в един момент, ако работата ми стане много, ще трябва да се откажа от нещо. Бях се позамислила по темата, защото в началото на годината Филип ме попита: „Гена, ти ще ми отделиш ли хиляда часа тази година, за да направим ВИТ-Борсата за матраци това, което искаш да бъде?“. Аз казах: Да. Понякога той ме упреква, че не отделям време. Аз му казах: Филип, не си мисли, че не отделям време. Аз правя каквото мога, просто не съм намерила моя човек в бизнеса. И може би всички ще бъдат много изненадани кой е Моят човек, защото аз мисля, че от миналата седмица го имам. Ще стане много интересно, но ще тестваме да видим дали можем да работим или не. Та се бях притеснила да не се наложи да си отменя Пътеките заради тия хиляда часа. За момента не се налага.
Наскоро една позната ми каза: Гена, не мога да разбера защо се занимаващ с бизнес, а не си правиш Менторската програма. А Филип ми каза: И аз щях да ти кажа същото. Може би тия неща с менторството и в училищата ми се получават с по-голяма лекота, отколкото оперативната работа в бизнеса.
Към момента няма никаква причина да променям нещо във формата.
- Какво си пожелаваш за рождения ден на „Бизнес пътеки“?
Пожелавам си „Бизнес пътеки“ да покрива тази нужда от споделяне между хора с общи интереси.
„Бизнес пътеки“ е нещо като клуб – искаш да отидеш някъде, където не се допускат всички, а хора, които отговарят на определени критерии и ценности, които ги обединяват. Аз искам да има едно такова място, защитено, където да си поставя въпроса – дали на себе си, дали на дърветата, дали на групата – и да има разбиране за това.
