Децата следват пътя, зададен от родителите им. Или с други думи казано – децата стъпват на раменете на родителите си. От тази основа те тръгват в избраната от тях посока и надграждат по пътя си.
Така смята Гена Събева, предприемач с над 30 години опит, визионер и ментор. Родителите си – Михаил и Недялка Микови – днес тя нарича ментори, защото те са били сред първите, започнали собствен бизнес веднага след промените 1989-та година. Имала възможността да бъде част от техните първи стъпки и предизвикателства в онези смутни времена, да се учи наравно с тях, Гена взема първите уроци по предприемачество и скоро ги прилага в своите бизнес начинания и проекти, някои от които остават в спомените, други се развиват във времето.
Освен уроците от бизнеса на практика, Гена взима от родителите си и тяхното ДНК. По думите на майка й, Гена прилича на баща си Михаил – предприемчива, находчива, неотстъпчива в желанията си и неотклоняваща се от пътя си, какъвто е бил той.
През октомври Недялка Микова ще навърши 78 години. Продължава да работи в магазина на ул. “Цар Симеон” 102 в София, създаден преди повече от 30 години. Ако я питате защо, без колебания бързо ще отговори: „Защото ми харесва“ и ще добави: „Има ли пенсионирано животно?“.
Работата в магазина я ангажира и й доставя удоволствие. Изключително удоволствие.
„Аз не съм само продавачка. Почти с всички клиенти си говоря на „ти“, защото се познаваме.“, казва Недялка Микова.
Клиентелата й е отбрана – любители на старата аналогова техника, колекционери, запалени млади и възрастни по знанието – да разучат, да опитват да създават сами, да учат децата си. Има клиенти, които някога бащите им са ги водили с тях в магазина, а днес, вече пораснали мъже, идват при нея със същата страст. Разговаря с тях, споделят един свят. На младите често подарява, а не продава, само и само да се занимават, защото това развива всичко – да мислиш, да търсиш, на направиш сам. Това й носи удовлетвореност.
Освен с магазина, Недялка е ангажирана активно и с дострояването и преобразуването на сградата на някогашната им платкаджийница в Младост 3 в съвременно читалище, в което има място за различни дейности: народни танци, ученическа занималня, карате клуб, музикална школа.
Денят й започва с чаша кафе и с цветята в градината й. След време се надява да успее да отглежда и зеленчуци. И от двора отива в магазина или на обекта.
Обича да пътува и да се среща с хора с нейния дух и енергия. Като една от приятелките й – Милена, пианистка, която на 83 години продължава да изнася домашни концерти на нейни близки в своя хубав апартамент с два рояла, организира малки концерти на нейни ученици и планува още изяви.
Разговаряме с Недялка Микова за предизвикателствата на предприемачите от 90-те, за уроците, които родителите дават на децата, но и децата на родителите, за нейната по-голяма дъщеря – Гена Събева. Но разговорът е й за женската сила и енергия, за жената, която от ролята на подкрепяща във всичко своя безкрайно активен съпруг, съдбата превръща в неуморен предприемач.
…
Недялка идва в София от родния си Свищов като студентка в Химикотехнологичния институт с идеята да се завърне като кадър на „Свилоза“. Но срещата й с бъдещия й съпруг – Михаил, който по това време кара аспирантура в Машинно-електротехническия институт, променя плановете й и по негово желание тя остава в София. В онези години обаче да останеш в София не можело току-така. „15 години изкарах в „Софстрой“, за да взема софийско жителство.“, разказва Недялка.
Идват промените през 1989 година и Михаил и Недялка основават собствена фирма за печатни платки, отварят магазин, а по-късно купуват и терен за своя собствена производствена сграда. Без да има откъде да почерпят опит и знания за частната инициатива, но с късмета на времето и събитията.
„Ние сме един от първите, които започнаха. Михаил беше изключително активен на тази вълна. България осъмна без резервни части за телевизори. Спря вноса, а всички имаха руски телевизори. И ние бяхме първата фирма за резервни части за руските телевизори, всички платки, всичко.“, спомня си Недялка.
Инициаторът, предприемачът и визионерът в семейството е той. Всичко това Гена е наследила от него. Недялка е подкрепящата фигура. „Аз съм: да има редовна заплата, на 1-во и на 15-то число да вземеш заплата – тогава така ни възпитаваха. Аз съм гръб, стоя стабилно зад гърба на някого да го подкрепям и той да знае, че винаги може да разчита на мен. Бяхме добър тандем – Михаил с рога напред, аз отзад, да пазя гърба му.“, споделя тя.
Решението за собствен бизнес Михаил Миков взима и заради характера си – непрекъснато да бърза, всичко да се случва бързо. Взимат платкаджийница под наем и започват работа.
„Тогава той конструираше и произвеждаше изделия на основата на електронните компоненти. Но за да построиш изделието, трябва да си направиш печатна платка. А за да я направиш, трябва да отидеш в един завод, където те мотаят дълго. Накрая с връзки започнаха да му правят платките за една седмица. Но и това време беше дълго, защото правиш изделието – то не тръгне, правиш нова разработка, нови платки и се проточва времето. И той каза: Ще си направим собствена фирма и като кажа – от сутринта до вечерта платката да е готова. И така и стана. Купихме екипа на завод „Воршилов“, а Михаил отиде в Молдова и купи една огромна платкаджиница на символична цена.
Направихме и магазин. Първо беше кооперация с приятели, общ магазин. Но нищо не стана. Общото и кучета го яли. Продължихме самостоятелно. И от тогава така съм решила – или работя за себе си, или работя за някого, но с някого – не. Колкото пъти съм опитала, все съм изгоряла, не искам да пробвам. И сега като гледам Гена какво прави, чак не мога да се начудя на каква основа. Но тя си има собствени виждания.
По-късно взехме помещението. Играхме на търг – Гена е причината за това, тя каза, че са обявили на търг помещение, да пробваме. На мен ми се струваше толкова невероятно да спечелим. Помещението нямаше търговски вид, забутано между блоковете, един боклукчарник на целия квартал. И 98-ма-99-та година вземахме помещението, монтирахме машините, започнахме да работим.“, връща се назад Недялка Микова.
Времето и обстоятелствата и сега се намесват, но този път не са на тяхна страна. Скоро след отваряне на собствената база, китайското производство залива България и семейният бизнес на Михаил и Недялка става неконкурентоспособен. По-големият удар обаче за Недялка е внезапната смърт на съпруга й.
„Михаил почина и никакво решение не можехме да вземем. Той беше основата. Ако беше жив, щяхме да проектираме, бяхме готови да направим инвестиция, която ни беше по джоба по онова време. Но той почина и нищо не можехме да направим. С Михаил свърши бизнесът. Сега фирмата е в съвсем друго направление.“, разказва Недяка Микова.
Колкото и да смята, че приемствеността е хубаво нещо, съзнава, че бизнесът е специфичен и не може всеки да го продължи. Прави опити да намери някой като Михаил – теоретик и практик, но безуспешно. Не го продължават и дъщерите.
“Михаил искаше като завърши, Гена да дойде да работи при нас, но това не беше нейното. Баща й не изпитваше разочарование, но известно време й беше сърдит. По-късно каза, че така е било по-добре.“, спомня си майка й и прави паралел с желанието на Гена синът й, който носи името на дядо си – Михаил, да се занимава с матраците, но той избира друг път, своята си ниша.
В онзи момент Недялка Микова остава пред дилемата да затвори производството и да остави само магазина, в който е и днес.
Но във времето и търговската дейност поднася предизвикателства на семейството. Още преди Михаил да почине, една от трите продавачки, на която той е имал най-голямо доверие, изнася продукция и прави същия магазин на съседната улица като взима другите си колежки и пренасочва клиентите.
„Въпреки че беше кибритлия, Михаил тогава реагира спокойно, каза: Оставяйте ключовете и изчезвайте. И на другия ден аз и Гена, които нищо не знаехме за продажбите – от сутрин до вечер двете непрекъснато бяхме там. Гена беше студентка, двете се учихме заедно; аз не можех да измеря един трансформатор, дето се казва. По-късно Гена създаде екип, обучи ги. Много свестни момичета бяха и сега сме приятелки с всички. Работят в конкурентни магазини, но си пращаме клиенти.“, разказва Недялка.
Това е един от моментите, които оказват трайно въздействие върху живота на Гена. По-късно тя създава няколко магазина и търговията става неразделна част от живота й. Майка й работи малко с нея и отива в платкаджийницата да помага на баща й. Гена остава, поема в свои ръце и развива търговията. Голямата дъщеря на Микови „излиза“ от семейството нахъсана да прави бизнес. Основава собствена фирма и със съдружник правят девет магазина, за какво ли не.
„Много пари правеше. На Гена търговията й беше в кръвта.“, казва майка й, въпреки че не открива назад в рода изявен търговец. Имало някога един дядо, търговец от Беломорска Тракия, но баща й говорил а него, че една метла не можал да продаде – държал я, държал я и тя станала по-евтина, смее се на този спомен Недялка.
От малка Гена иска да продава, но баща й настоява да завърши МЕИ-то. За него, който не е завършил МЕИ-то, е втора класа и тъй като думата му на две не става, и Гена, и сестра й Пейя завършват института, въпреки че нито едната, нито другата имат интерес към техниката. Все пак Пейя по-добре се справя, а Гена просто е отличничка по изискване, “затощото тогава така трябваше”.
Днес често Гена разказва, че баща й й е казвал, че от нея нищо няма да стане, най-много една библиотекарка да я направи, но в същото време отбелязва огромното значение на инженерното образование за нейното развитие и за развитието на мисълта въобще. Това веднага потвърждава и думите на майка й, че Михаил, макар и да е бил строг баща и да не е казвал нещата по добрия начин, а да е бил по-остър и прям, почти винаги е бил прав.
Изключително ерудиран в областта си и много находчив. – така описва съпруга си Недялка. „Винаги се сещаше какво да направи, къде да намери ниша… Гена е наследила това, допълва тя.
По думите й, Гена много прилича на баща си, но все пак като жена – в по-мек вариант. Като каже нещо – не може да не стане, трябва да стане. „На Михаил не можеше да му кажеш, че нещо няма да стане. Аз трябваше да превъртя сто политики, за да може да не стане така, както той е решил, че трябва да стане.“, казва Недялка.
За себе си казва, че винаги се е опитвала да поддържа баланса в семейството и да е между двете страни – децата и съпруга й.
А Гена е била лесно за гледане дете: в училище учи, лятото е при баба си и дядо си на село, което е било пълно с деца. Помагала е в отглеждането на по-малката си сестра, като не са липсвали и сестринските закачки като например да събуди сестра си посред нощ и да я излъже, че е време да се стяга за училище. Никога Гена не е търсила съвети, за много неща родителите й са разбирали, че ги е направила в последствие. Така е и сега. Гена не се допитва до майка си. Дори и когато е имала проблеми, се е опитвала да ги реши сама.
Съдружието на Гена в магазините се оказва с не добро бъдеще. Но и тогава тя не търси подкрепа. А и времето беше такова, че никой не можеше да й даде съвет, казва сега майка й и допълва: „Добре че намери Илия в този период. Илия се появи и като че ли някак си нещата потръгнаха във всички направления. Мики се роди, Пламена се роди… Гена стикова всичко и създадоха тяхното съдружие. Но при тях е обратно, не е като при нас с Михаил, при тях Гена е инициаторът, Илия е гърбът.“
Да продължи въпреки неуспеха, е в гените на Гена, наследени от родителите й. Когато тя знае, че е права, няма кой да я отклони от пътя. Но за Гена на първо място е семейството, категорична е майка й. „Тя държи много на Илия, на децата, на дома. Това много ме радва.“
Традициите със семейните неделни вечери, обаче, Гена не е наследила от семейството си, признава Недялка. Твърде много ангажирани с работата някога семейство Микови не са отдавали такова знамение на това. „Основаваш фирма, правиш магазин… Ядеш на крак и бягаш, никакви семейни вечери.“, спомня си тя. Традицията, която днес радва семейство Събеви и в която се включва й Недялка Микова, създава самата Гена.
Когато почива баща й и баба й заживява при майка й, Гена решава, че ще се събират всяка сряда на вечеря. “В последствие го правихме веднъж в месеца, защото свекърва ми се чудеше какво да им готви всяка седмица“, спомня си Недялка. След време Гена пренася инициативата в своето семейство като го събира всяка неделя на вечеря, но главен готвач е Илия.
Семейните събирания около масата Гена е попила в своето детство. Родителите на майка й никога не са сядали да се хранят преди да се събират всички заедно, спомня си Недялка Микова. Като дете Гена е споделяла, че обича при баба Петранка и дядо Христо, защото всичко си има някакъв ред. Може би от там нещо е взела – предполага тя. Другите, баба Гена и дядо Пейо, са работили много. „Те само работеха, работеха, работеха…“
Но и това вероятно е дало отзвук в живота на Гена. По повод многообразните й занимания майка й казва, че не я разбира и й се чуди как може всяка вечер да е ангажирана с нещо някъде и то всеки път в различна дейност.
„Обаче на нея й харесва. И когато ти харесва нещо, го правиш добре. Ако аз трябва да го върша, аз ще го смотам на две – на три.“, казва Недялка.
Като най-стойностени от заниманията на Гена тя приема семейният им бизнес в областта на строително-инвестиционното проектиране, защото „това е нещо, което остава след теб“ и умението на Гена да събира стойностни хора около себе си. „Това е като училище и е много положително и й се възхищавам, че може да го прави.“, споделя Недялка.
На дъщеря си съвети Недялка Микова не дава.
„Сигурно е имало какво да й кажа и е било редно да й го кажа, но тя се оправя сама. Някога ми е идвало да я попитам „Аджеба, за какво се занимаваш с това? Но се сещам, че някой път някой като ме попита къде съм и аз кажа на тавана, а той – какво правиш на тоя таван?!… Значи, както аз си имам работа на тоя таван, така и за нея това е нещо, което й доставя удоволствие и е важно и аз я подкрепям.“, казва тя.
Но като баба си позволява да каже по няколко думи към внуците си.
Михаил и Пламена съветва да се откъснат от желанието, което вижда в тях и го определя като проблем за самите тях – Мики да търси жена като майка си, а Пени – мъж като баща си.
„На тях им харесва много семейството, ще им се да имат нещо, но трябва сами те да си го създадат, няма кой да им го направи.“ , казва тя. Иска й се да им каже: Гледайте себе си, не гледайте майка си, не гледайте баща си. Но всяко нещо с времето си.
„Ивана е най-напориста от тримата. Да бъде такава, каквато е – напориста и упорита. И малко по-добра ученичка. Училището й е слабото място. А училището не е нещо маловажно, то е съществено. Идвах да я уча преди и тя казваше: Омръзна ми от тоя Закон на Ом. А Аз й казвах: Ивана, знаеш ли Закона на Ом, значи всичко знаеш. От него произлизат всички неща. Но ето, тя е насочена в друга посока. Гледахме я в едно представление. Тя толкова много текст имаше, не сбърка, не се разсея… Нея не можеш да я накараш да научи урока по история, обаче това го беше научила и беше много впечатляващо.“
Едни от най-хубавите спомени със семейството на Гена и Илия за Недялка ще останат кръщенетата на внуците й и пътуванията им заедно в чужбина. Всяка година Гена кани майка си да посрещне Новата година някъде по света заедно с тях. А както казва Пламена за баба си “Баба обича много да пътува. Тя не е обикновена баба. Винаги ни е предавала своя опит мъдро и без излишни приказки. Работи много и винаги има пари.”
