Овладял емоциите си и по-спокоен в трудни ситуации.
По-мъдър, с пълно доверие към себе си и вдъхващ респект.
Така 26-годишният син на Гена Събева – Михаил Събев – вижда себе си след 10 години. И за да може да се представи така в бъдеще, днес работи върху изграждането на различни качества и умения. Уроците взима от семейството, бизнеса и живота.
Михаил работи от 18-годишен. Фалира бързо с първото си начинание, но, понеже друго освен бизнес не е виждал в семейството си, продължава със следващия проект и го развива в успешен бизнес.
Днес се занимава с отдаване на зали за частни партита под бранда Contrast, с четири локации в София, и мечтае да разшири своята „империя“ в други градове в страната. В личен план мечтата му е да постигне нивото на своите родители и респекта, който имат хората към тях, да имат и към него, да се изгради като човек.
В свободното си време обича да тренира, да се вижда с приятели… Опитва да чете повече, признава самия той.
„След като завърших училище, реших да се занимавам с ВИТ-Борсата за матраци и всичките си събрани пари от бала инвестирах във франчайза. След 6 месеца фалирах. Разбрах, че не е толкова лесно, колкото си мислех – отварям магазин и веднага започват да валят пари; въобще не е така, трябва да работиш здраво и да се отдадеш.
Какво не ми достигна? Може би визия за нещата. Аз си мислих, че ще отворя магазина и ще започна да изкарвам пари, а то какво стана – отворих магазина и сам си станах работодател. Всеки ден аз трябваше да съм там сам. Не бях подготвен. Не беше моето.
Когато затворих магазина – това беше култов момент в моя живот – си казах: Трябва да правя нещо. Дори не ми минаваше през главата, че трябва да работя някаква работа, а че трябва да правя нещо.“, връща назад лентата Михаил.
И на помощ на идеите идват купоните. Споменът от четири яки купона в една фабрика е лампичката, която светва в главата на Михаил. И верен на принципа, че ако не задвижиш една идея бързо, тя ще отлети, се обръща към негов приятел, чийто купон е бил най-големият, с предложение да се захванат с бизнес с преотдаване на пространства за частни партита:
„От там започна всичко. Намерихме място, започнахме да го работим. Но не можахме да се разберем с него или не дадохме достатъчно време да се развие. Иван дойде при мене един ден и ми каза: Мишо, аз мисля да се оттегля и да се занимавам с адвокатството. Аз му казах, че не се отказвам и ще опитам да го продължа сам според моята визия. И до ден днешен, вече седем години с това се занимавам.”
От скоро пак имам съдружник. В бизнеса, а и в живота, човек няма как да постигне всичко напълно сам. Но трябваше време да изградим доверие, да покаже лоялност, което за мен е най-важното в един бизнес и от година ми е истински партньор.“
Връщайки се назад във времето, Михаил разказва, че в началото не ги е мислил много-много нещата, „просто действахме“, казва той. Обсъжда идеята с родителите си, получава подкрепа и съвети, макар понякога да не харесва тяхното мнение.
И днес продължава да се съветва с родителите си и да получава тяхната подкрепа.
„На майка ми много често й звъня през деня просто да ми даде някакъв съвет за деня, някакъв life guidance, нещо за деня. Тя винаги може да каже нещо умно; смее се и ми казва нещо.“
От скоро Михаил работи и по новия си проект – студио за подкасти, отново със съдружник. И в двата бизнеса държи хората да са доволни, да получат отношение и качество.
С новия си бизнес е готов да подкрепи и по-малката си сестра – Ивана, в реализирането на нейната идея, а именно да записва подкасти с бизнес тематика, но ориентирани към младото поколение:
„Радвам се за нея, че се е мотивирала. Каквото каже, ще го направим. Надявам се добре да го е измислила.“
Подкрепя и другата си сестра – Пламена, която от скоро е в управлението и във всички процеси на ВИТ-Борсата за матраци и Рематрак.
„Подкрепям я, защото наскоро я видях как говори за самия бизнес на една среща. Първо не си мислех така, защото, да, на нас ни е като даденост този бизнес и всеки може да влезе. Но като я видях на тази среща с каква мотивация говори, с какъв авторитетен тон и разбиране и влага чувство в това… Подкрепям я, защото наистина виждам, че го прави с желание.“
Самият Михаил остава свързан с ВИТ-Борсата за матраци и до днес и помага за транспорта.
С годините Михаил оценява семейните ценности, които са възпитали родителите му у него и най-вече майка му, която като жената в семейството ги сплотява – с неделните вечери, превърнати в традиция, с пътуванията заедно. Това е заздравило и отношенията със сестрите му:
„Майка ни никога не ни е разделяла. Да, имало е обичайните караници между брат и сестра, но винаги те са имали моето уважение и много добре се разбирам и с двете ми сестри.“
„Ние сме доста сплотено семейство.“, казва той.
От дистанцията на времето и израствайки, Михаил вижда Гена различно:
„Когато бях малък, много ми се караше, но може би защото аз правих много глупости. Но това ме изгради като човек. А сега е супер спокойна, хладнокръвна и е станала по-нежна жена. Има един дзен в нея. Не специално към мен, към цялото семейство. И подходът й към живота е по-спокоен. Вече е един много по-зрял човек.“
Уроците, които Михаил получава от Гена, са много. Споделя два от тях:
„По неин си начин, но, виждайки ме как работя с много хора и с партньори, тя винаги ми е показвала как да се пазя, да пазя моето.“
„Тя винаги ми е натяквала, че всичко е възможно, никога не ми е слагала някакви граници – това не може, това няма как да стане… Каквото и да си помисля и да се чуя с нея, винаги има как. Да знам, че всичко е възможно – така съм израснал. Въпросът е колко го искам. И понякога ми е тъпо, че може би мога и повече – щом всичко е възможно, може и нищо да не съм постигнал в крайна сметка….“
Надпреварата със себе си, със собствените си възможности, с одобрението на родителите е гориво за Михаил:
„Много пъти съм си мислел дали ще мога да достигна това ниво – да съм умен и начетен като тях. Трябва ми още време да прекарам с тях. Трябва да са живи сто години, имам още много да науча от тях. Не мога да си представя как ще се оправя с някои неща в живота, ако ги няма тях. Имам нужда да се допитвам до тях за различни неща; все още търся тяхното одобрение.“ – споделя за връзката с родителите си той.
Да бъдат родителите му горди с него, за Михаил е мотивация да се развива и като предприемач, и като човек. Но иска нещата да се случват по естествения начин, а не да форсира.
„При мен нещата се случват така – като искам нещо, то се случва. Ако още не се е случило, може би не му е моментът. Нещата се случват, когато трябва да се случат.“ – казва Михаил като реплика към Гена, която понякога е нетърпелива за някои неща в живота му.
