Ивана Събева: Никога не се отказвам, аз съм като мама

„Тази година имах доста голямо предизвикателство в живота, а именно представянето ми на Мис Свят. Наложи ми се доста бързо да порасна. Само за един месец целия м живот се преобърна. Промени ми се начина на живот.“, споделя 17-годишната Ивана Събева, най-малкото от трите деца в семейство Събеви.

На 16 години Ивана стана победител в Мис Свят България. Спечели престижния конкурс с увереност и със самочувствието, че знае какво иска. Представи себе си и България на 71-то издание на най-големия и реномиран международен конкурс за красота в света – Мис Свят – в Мумбай, Индия, откъдето се завърна пораснала, с нов възглед за живота и нови идеи, които започва да реализира стъпка по стъпка.

Тази година ще е 11 клас. Занимава се активно с актьорско майсторство, с което подобрява личностното си развитие и с танци. Също така със създаване и менажиране на видеа за социалните мрежи. Ако има нещо, което не е правила, то е само защото не го е искала истински. Стреми се да има душа на артист, тяло на атлет и начин на мислене на предприемач. Затова балансира с всички дини под мишниците си.

Ето какво още казва Ивана Събева за предизвикателствата, семейството и бъдещето си…

 

Кое беше най-голямото предизвикателство, което те изкара извън зоната ти на комфорт и какво ти помогна да не се откажеш, да не се отчаеш и да превъзмогнеш себе си?

Това беше в първата седмица на Мис Свят в Индия. Аз, колкото и да си го представях, не знаех какво ме очаква всъщност. И когато отидох, видях, че аз, която тогава бях още на 16, съм сред жени на по 26 – 27 години. Потиснах се. Те бяха невероятно красиви, с много повече опит от мен, знаеха перфектно английски, много добре подготвени. Обаче знаех, че трябва да представя добре родината си, че близките ми ме подкрепят. Знаех, че трябва да го направя и няма как да се откажа. И макар че бях сама на другия край на света, въобще не ми минаваше през главата да се откажа.

Никога ли не се отказваш?

Никога. Аз съм като мама.

Какво те мотивира най-много в предизвикателствата, които поемаш? Какво те държи и ти дава сила, за да не се отказваш?

Може би крайният резултат и че всичко това правя за моето бъдеще. Зная, че това ще е в мой плюс и ще ме направи по-силна. Колкото повече излизам от зоната си на комфорт, толкова повече тя се разширява и зная, че е за по-добро.

Коя беше Ивана преди Мис Свят и коя Ивана се върна от Индия?

Ивана преди конкурса беше доста по-плаха. Знаех, че исках да съм успешна, знаех, че тези години нещо голямо ще ми се случи и дори знаех, ме конкретно 2024-та ще е моята година и че много ще се променя. И бях готова.

Бях в лоша компания, хората около мен не ми влияеха добре и не мислех толкова за бъдещето си. След конкурса се върнах различна. Наложи ми се много бързо да порасна. Този един месец беше като пет години. Върнах се пораснала, знам какво искам, знам как да го постигна, имам стратегия занапред.

Да поговорим за твоята стратегия, за твоите планове и мечти. Какво искаш от тук нататък?

Подготвяме един голям проект. Все още не искам да го обявявам, защото искам да е изненада. Работя много по него и зная, че това ще е още една огромна крачка в живота ми. Вярвам в това. Хората около мен също вярват и даже близките ми ми помагат. Имам партньори, брат ми е един от тях, най-добрият ми приятел се включва…

Аз съм си казала, че до 18-годишна възраст искам да градя име. И всъщност всичко, което правя – и Мис Свят, и проекта, който ще стартирам есента, ще ми помогне да изградя име. В момента не искам слава или пари, а да си създам качествена аудитория от стойностни хора.

Бих искала да се преместя в друго училище, но засега не се получава. Това не ме отказва. Зная, че мога, стига хората да ми дадат шанс. В което и училище да съм, аз ще си завърша образованието.

Имам желание да уча, да се срещам с успешни хора в сферата на бизнеса и да споделям техния опит.

В едно интервю казваш, че мечтаеш да си бизнес дама. Това, което правиш са малки стъпки към този твой образ ли след години?

Абсолютно всичко е обмислено и свързано. Както мама ме съветва, всяко мое движение трябва да има посока, да е последователно, да зная накъде отивам. Не мога да правя безсмислени движения. И този проект, който стартирам, зная, че ще ми е много полезен точно за бизнес кариерата ми нататък, защото ще ме срещне с много успешни хора и хора, на които искам да подражавам, ще ми даде знания, които искам да натрупам.

Аз все още не съм се сблъскала реално с бизнеса, това ще стане, когато навърша 18. Но виждам това, което правят моите родители, брат ми. Интересувам се, чета книги…

Как родителите ти ти помагат по този път?

Това, с което най-много са ми помогнали, е, че са ми дали свободата да опитам различни неща – както със спорт и различни активности, така и с различни семинари, обучения и др.

Кои са най-важните уроци, които научи от тях?

Звучи банално, но може би точно това – че няма нищо невъзможно. Винаги са ми казвали никога да не си слагам граници; че ако някой е направил нещо, няма причина и аз да не мога да го направя или че ако нещо не е направено, аз мога да го създам. Затова аз мечтая и никога не съм си казвала „Това няма как да стане.“

За какво са ти казвали да бъдеш по-внимателна, по-разумна?

За модната индустрия ми го казаха няколко пъти. Аз знам, че това не е моето, но когато ти кажат, че не си подходящ, че няма смисъл, ти започваш да го искаш много повече. Искам да се докажа още повече, че съм повече от това, което виждат.

Но знам, че в модната сфера – ревютата и други активности, които съм имала, не те възприемат като човек, а по-скоро като ходеща закачалка. Спомням си, на едно ревю дизайнерите ми дадоха последните останали дрехи и не ме избираха много. Но когато някой каза, че съм с титла Мис Свят, отношението им веднага се промени и започнаха да ми предлагат какво ли не. Почувствах се много странно тогава. Разбрах, че не те приемат като човек, а гледат изгодата.

Доколко ти помага и Менторската програма за жени предприемачи в това? Ти беше, макар и за кратко, част от Випуск 2024 и ще се включиш по-активно следващата година.

Да, Менторската програма много ми помогна и ще бъда по-активна в следващия випуск. Самата среда е вдъхновяваща и мотивираща. Беше ми като кариерно ориентиране. Усетих тази среда като своя и приемам Менторската програма като мое призвание.

Гена започва работа по книгата, за която мечтае отдавна, с провокативното заглавие „Зарежи училище, започни бизнес“. Колко важно за теб е училището по пътя към мечтите ти?

Училището е среда, която е много важна, защото там си намираш може би най-дългогодишните приятели. Прекарвам изключително много време в училище и ако средата не е подкрепяща, не се чувствам добре там, го усещам като загуба на време. Никога не съм била отличничка и не са ме карали да бъда, но имах късмета моето училище да ме подкрепи изключително много, когато се явих на конкурса Мис Свят България.

Не ми харесва начина, по който ни преподават и това, че трябва да си пасивен. Аз съм лидер и проактивен човек, винаги държа да си изкажа мнението си, да правя нещо, а в училище трябва да седиш и да пишеш. Затова и се бунтувам.

Как би оценила твоите връстници? С какво твоето поколение е по-добро и какви са недостатъците му?

Твърде много са консуматори. Според мен човек трябва повече да дава. Забелязвам колко много им пука какво другите ще кажат и това им пречи да следват мечтите си и да бъдат това, което искат да бъдат, а не да подражават на някой. Но имат и положителни страни, технологични са…

Аз се възприемам като доста по-различна от моето поколение.

Това прави ли те аутсайдер?

Да. Но по-скоро аз самата се дистанцирам, не искам да се вписвам в тази среда. Не ми е забавно вече да ходя по купони, нито да се напивам и да правя тези неща, които правят моите съученици.

Би ли се включила в някой от бизнесите на твоите родители?

Не ми допада идеята да наследявам. Бих отстъпила на кака или бате, нямам нищо против. Аз съм човек, който обича да създава. И мисля, че когато ти създаваш бизнес, би бил по-успешен. Искам да намеря моето нещо, което да обичам и да отглеждам. Затова по-скоро не. Бих помагала с каквото мога и от каквото имат нужда, но да го наседя не мисля, че е моето.

Какво от това, което виждаш в родителите си като предприемачи, би взела за твоите бъдещи бизнес начинания?

Тате и мама са в такъв баланс, че искам и аз да си намеря партньор, с който да се допълваме и бизнесът ни да е общ, за да може да расте, буквално да бъде като едно дете, което да обгрижваме и развиваме.

А в някоя от каузите на Гена? 

Да. Даже в почти всички. Аз понякога се шегувам, че тя толкова неща прави, че няма да останат неща, които аз да направя, но тя ми казва, че винаги има какво още да се промени, подобри, да се измисли.

Но със сигурност искам да наследя Менторската програма. Искам да разпространявам бизнеса в България, да говоря на младите, да съм ментор… Искам толкова много неща, които тя прави, да правя и аз.

Искам да обичам това, което правя, както мама, да съм независима като нея.

Каква майка е Гена?

Ставам много емоционална, когато говоря за мама, защото ужасно я обичам. За мен е най-прекрасната майка на света. Аз наистина всеки ден благодаря, че съм в това семейство, че имам толкова много възможности. И съм им толкова благодарна.

Искам да стана като мама и да стана по-добра от нея. Искам да дам един ден на моите деца това, което тя ми е дала и повече.

Ценя семейните ни традиции, почивките, които имаме заедно, колко сме сплотени. Гледайки семействата на хората около мен, си давам сметка колко много трябва да ценя това. Да имаш по-голям брат и сестра е най-голямото богатство. Те постоянно се шегуват, че аз най-малко „бой съм яла“.

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_GB